Обричане – значение в библейския речник

Какво означава „Обричане“?

Обещание дадено на Бога, за извършването на някое добро дело, или за въздържането от някое непротивозаконно наслаждение, от признателност за някоя Божия благост, от належаща опасност, от страх за бъдещи злини или от желание за бъдеще щастие. Когато някой се обречеше да стори грях, с изпълнението на това обричане, той прибавяше грях при грях, но никакво неудобство или загуба не извиняваше онзи, който не изпълнеше обещанието си за нещо непротивозаконно - Пс. 15:4; Мал. 1:14. Когато Яков отиваше за Месопотамия, той се обрече, да принесе на Бога във Ветил, една десета част от имането си - Бит. 28:20-22. Мойсей постанови закони, по които да се управляват и изпълняват обричанията. "Но ако се въздържаш от да се обричаш, няма да ти се счита за грях. Каквото излиза из устните ти, пази го и го върши" - Вт. 23:21,23; Екл. 5:4,5. Обричанията на малолетните и др. п., не бяха задължителни без съгласието на главата на семейството - Чис. 30гл. Човек можеше да посвети себе си или чадото си на Господа - Чис. 6:2. Ефтай посвети единствената си дъщеря - Съд. 11:30-40, а Самуил беше обречен и посветен в служба на Господа - 1Цар. 1:11,27,28. Онези мъже или жени, които се обричаха на Господа, се обвързваха да му служат, според условията на обричането; обаче, в някои случаи, те се изкупваха - Лев. 27гл. ***Курбан*** и Назирей.

Всички библейски думи