Наследие – значение в библейския речник

Какво означава „Наследие“?

Законите за наследие на евреите, бяха твърде прости. Земя можеше да се заложи, но не можеше да се отчужди от притежателя си - Чис. 36:6-9. ***Юбилей***. Единственото неотменимо право за притежание на земя, се придобиваше по наследие. Най-старият син, вземаше двоен дял. Жените не наследяваха земя, но ако някой мъж не оставеше синове, то дъщерите му го наследяваха - с едно условие, да се оженят за мъже от същото племе, от което бе произлязъл баща им. Ако някой нямаше деца, то земята му преминаваше на по-близките му роднини, според едно законопостановление в Чис. 27:8-11. Според Мойсеевите закони, нямаше нужда да се правят завещания; те обаче се въведоха по-късно - Гал. 3:15; Евр. 9:17. Децата, понякога приемаха дяловете от бащиното си имане, докато баща им беше още жив: така в притчата за блудният син, бащата раздели своя имот на двамата си синове - Лк. 15:12.

Всички библейски думи