Навутей – значение в библейския речник

Какво означава „Навутей“?

Израилтянин от Езраел, който отказа да продаде едно лозе, бащиното си наследие на Ахаав - Лев. 25:23,24, и който за това бе убит, под един предлог, измислен от царицата, че уж богохулствал. Ахаав, веднага си присвои лозето му. Някои предполагат, че той го е отнел уж за Правителството, като е счел богохулството за предателство към правителството, или може би да е заплашил Навутеевите наследници, и така да ги е принудил да се откажат от наследството си. Илия, обаче не се уплашил, но произнесъл върху царя и царицата отмъщението на Всевишния - 3Цар. 21гл.; 4Цар. 9:24-26,36; Екл. 5:8.

Всички библейски думи