Каиафа – значение в библейския речник

Какво означава „Каиафа“?

Юдейски първосвещеник, от 27 до 36г. след Р.Х. Той е бил Садукей и голям неприятел на Христа. В неговия палат свещениците и други се събрали след възкресението на Лазар, за да се наговарят да убият Христа, да не би всичките люде да повярват в него. В един от тези случаи - Йн. 11:47-54, той съветвал да се убие Исус за политическото спасение на народа; и неговите думи били, без да знае той, едно вдъхновено предричане, че Исус ще умре за спасението на един изгубен свят. Тези заговори против Христа - Мт. 26:1-5; Мк. 14:1; Лк. 22:2, имали за следствие улавянето му, и той първо бил доведен пред Анна, по-преди първосвещеник, който го пратил до зетя си Каиафа. ***Анна*** III. Каиафа разпитвал Христа преди да се събере Еврейския съвет, а когато съветът се събрал, Христос е поруган и предаден на Пилат да го осъди на смърт и да изпълни присъдата си - Мт. 26:57-68; Мк. 14:53-72; Лк. 22:54-71; Йн. 18:13-27. Незадоволени с осъждането на Христос на смърт, Каиафа и приятелите му преследвали силно последователите му - Д.А. 4:1-6, 5:17,33. Но няколко години след възнесението на Христа, и скоро след свалянето на Пилат, Каиафа също е свален от служба от Римския проконсул Вителий. Както Валаам в Стария Завет и той изрекъл пророчески думи за Христа, но противостоял на светлината, злоупотребил с правдините и достойнството си и умрял с ужасна смърт.

Всички библейски думи