Ефод – значение в библейския речник

Какво означава „Ефод“?

Горна дреха без ръкави, която еврейските първосвещеници носели над хитона и мантията си, и която се закопчавала на рамената със златни копчета. Ефодът се препасвал с особен пояс - Из. 28:6-14. Има още и един прост вид ефод, който е бил от лен и е бил за свещениците - 1Цар. 22:18. Самуил в детските си години, въпреки че е бил левит и дете, е носел ефод - 1Цар. 2:18. Давид, когато пренасял Господния ковчег в Ерусалим, също "беше препасан с ленен ефод" - 2Цар. 6:14. Евреите имали суеверно почитание към ефода, затова го употребявали и в служението си на идолите: Гедеоновият ефод станал примка за Израил, Михей направил един ефод за своя идол - Съд. 8:27, 17:5, 18:17.

Всички библейски думи