Езекия – значение в библейския речник

Какво означава „Езекия“?

Благочестив Юдейски цар, който се възцарил след смъртта на баща си Ахаз (726г., преди Р.Х.), и който умира през 697г., преди Р.Х. Историята на Езекия е описана в 4Цар. 18-20гл.; 2Лет. 29-32гл. ***и*** Ис. 36-38гл. Царуването му е паметно със старанията му да възвърне поклонението на истинния Бог, с чудното поражение на Асирийската войска, и с продължението на живота му в мир още петнадесет години. След Езекия се възцарява недостойния Манасия.

Всички библейски думи