Езекил – значение в библейския речник

Какво означава „Езекил“?

Син на Вузия, и пророк от коляното на свещениците. Той беше заведен в плен във Вавилония от Навуходоносор, заедно с Юдейския цар Йоахин, в 599г. преди Р.Х., където го оставили с другите пленници при реката Ховар. ***за*** това Ниневия. Езекил започнал пророческата си служба, в тридесетата си година. Израилевите старейшини, се обръщали към него за съвети - Ез. 8:1, 14:1, 20:1, 33:31. Той пророкувал около двадесет и три години, (от 595 до 572г. преди Р.Х.), до шестнадесетата година след пленяването на Ерусалим. През първите осем години, той е бил съвременник на Еремия. В онова същото време, е живял и Даниил - Ез. 14:14,16, 28:3.
Книгата на Езекил, изобилва с великолепни видения на божествената слава, и с ужасни осъждения на евреите, за възмутителния им дух против Бога, и за гнусотиите на идолослуженията им (1-24гл.). Тя съдържа такива осъждения и против жителите на Тир, и враждебните народи (25-32гл.). Последната част на книгата, съдържа някои пророчества за възстановяването и връщането на Божиите люде (33-48гл.).

Всички библейски думи