Гедеон – значение в библейския речник

Какво означава „Гедеон“?

Гедеон или Ероваал. Гедеон е от Манасиевото племе; той е бил храбър и благоразумен съдия между израилтяните, особено между източните и северните племена в периода от 1249 до 1209г. (преди Р.Х.). Жилището му било в Офра (Манасиев град), вероятно на запад от Йордан и близо до Сихем и Гаризин. ***Съд***. 9:1-7. Гедеон е призван от Бога да избави народа си от мадиамците и след това установил мир между израилтяните. Наказанието, което Гедеон наложил на Сокхот и Фануил затова, че престъпили длъжностите си, и на Зевей и Салман, поведението му към ефремците, и неодобрението да приеме царска корона показват големите му качества на човек справедлив и добросъвестен. Колкото за ефода, Гедеон сбъркал, защото евреите по-късно започнали да гледат на него като на предмет достоен за божествени почести - Съд. 6-8гл.; 1Цар. 12:11; Евр. 11:32.

Всички библейски думи