Празнува се на 26 декември заедно със св. Йосиф Обручник
Празнуваме заедно и с св. цар Давид, Св. Иаков брат Божий и Св. свещеномъченик Евтимий, епископ Сардийски.
Водовеца, Обручникът Йосиф, когото, на 80-та година от живота му, първосвещеникът благословил да приеме в дома си Дева Мария за пазене на нейната девственост и чистота, който възпитавал Спасителя в детството му като баща, който предпазил Пречистата Дева Мария и родилия Св. Младенец Иисус от гнева на Ирод с бягство в Египет, е прославен от Църквата като най-близък по плът родственик на Господа и Спасителя.
Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️
Днес Църквата възпоменава също светия цар, пророк и псалмопевец Давид, защото родът на Йосиф бил от коляното и рода Давидов. Именно светият цар, пророк и псалмопевец направил много за укрепване на вярата в единия Бог, преживял дълъг живот, с този живот запечатал своята вяра в идването на Месията, Спасителя. Избавителя на света, който е и нашият Господ Иисус Христос, по своята плът – от коляното Давидово, роден от Пречистата и Преблагословена Дева Мария.
Йосиф имал няколко деца от първия си брак, с жена на име Саломия. Най-големият, Иаков, живеел заедно с Йосиф и, според преданието, заедно с него и Пречистата Дева Мария избягал в Египет. Църквата нарича Иаков брат Господен и първи Йерусалимски епископ, защото след възнесението на Спасителя той възглавил първата християнска община в Йерусалим.
Възпоменавайки близките родственици по плът на Господа и Спасителя, ние чрез църковното тържество утвърждаваме ценността на семейните отношения, ценността на отношенията между близки родственици.
За съжаление, днес животът се устройва така, че хората са загубили представа за Божествената ценност на семейството. Защо Божествена ценност? Понеже семейството е Божествено установление. Обаче върху хората се сгромолясва информационен поток, който не носи в себе си никаква представа за ценността на семейството, – напротив, грехът като начин на живот се представя в романтична светлина от съвременното псевдоизкуство.
Но семейството се разпада още и защото хората се оказват неспособни в близко общение да понасят един другиму теготите си и така да изпълнят закона Христов (вж. Гал. 6:2). Младите хора, встъпвайки в брак, очакват от брака предимно наслаждение. Но бракът – това не е само наслаждение и общение на обичащи се един друг хора, това е понасяне теготите един на друг.
А теготите са и в болестите, и в скърбите, и в неуспехите в работа, и в загубата на материално благополучие, в загубата на жилище, работа – какви ли не само трудности не се появяват на пътя на хората! И срещайки тези трудности семейството трябва да е като едно цяло.
Жената не трябва постоянно да говори на мъжа, че той е неудачник, ако причината за неуспехите не е негов грях или слабост, както това понякога става в случай на злоупотреба с алкохол. Жената трябва мъжествено да възприема част от това, с което се сблъсква мъжът, в това число проблемите, с които му предстои да се бори.
Също и мъжете трябва да приемат върху себе си теготите на жените, особено когато ги посещава болест или когато си тръгва младостта. Тези теготи мъжете трябва да възприемат с благодарност към Бога – за дара на любовта, за дара на семейството, за дара на децата и мъжествено да посрещат различен род изкушения, запазвайки вярност към жената, семейството, единството на семейното огнище.
Празникът Рождество хората понякога наричат семеен празник – и не само защото съществува обичай да го отбелязват в семейството, но и защото това е празник на семейството. Младенецът Иисус се родил в семейство. Той бил Богочовек, Неговият Баща бил Сам Бог, но по Божия воля Той се родил в човешко семейство. Заобикаляли Го не само Майка Му и Обручникът Йосиф, но и други родственици, затова ние наричаме този празник семеен празник, утвърждаващ семейните ценности.
На Бога е било угодно институтът на семейството да бъде свързан с Неговото идване в света. Чрез Боговъплъщението семейството не просто се освещава – придава му се Божествен статус. „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мк. 10:9) – най-великите думи на Божественото Писание, които се осъществяват в семейните отношения.
Затова в този втори ден на Рождество Христово нашата особена молитва е за семейството, за мъжете и жените, за родителите и децата, за това Господ да помогне на всички, които живеят в брак, да запазят чистотата на отношенията, любовта, дружбата, взаимната подкрепа, способността да носят теготите си, предавайки семейните ценности на следващото поколение, което, в още по-голяма степен, е уязвимо от същия този информационен поток.
Нека се молим на Господа, На Неговата Пречиста Майка, на Обручника Йосиф, на цар Давид, на Иаков, брат Господен, по техните молитви Господ да укрепи и благослови нашите семейства, да укрепи любовта между съпрузите, между децата и родителите, та чрез семейния живот да осъществява това велико призвание на човека, което е свързано с продължение на рода, с възпитанието на следващото поколение във вяра и благочестие.
И нека помним, че от семейството в много отношения зависи и състоянието на човешкото общество, а от състоянието на обществото зависи и състоянието на държавата, състоянието на целия човешки род. Молейки се за благополучието на семейството, ние едновременно се молим и за тези, които нямат семейства, защото нравствената закваска, явена на света чрез семейните отношения, благотворно се отразява на обществените отношения, благодатно се отобразява и на живота на самотните хора.
Да пази Господ нашите семейства, родители и деца, да помага Той на всички нас да пазим православната вяра, а заедно с нея – уважението към семейните отношения, дадени от Бога на човешкия род.
Амин!
Вижте още и ⤵️
Молитва към Богородица
