св. Мина

св. Мина се отбелязва на 11 ноември 2026 г.

Свети Мина закриля сираците и бездомните, народните лечители и знахарите, воините и всеки, поел на дълъг път. Към него се обръщат и жените – за да заченат и за да укрепят разклатен брак.

Имен ден празнуват Виктор, Виктория, Минчо и Минка.

👉Изберете пожелание за Виктор и Виктория

Именници

Виктор, Виктория, Мина, Минка, Минко, Минчо, Миньо, Миндо

св. Мина – 11 ноември

Кой е св. Мина

Св. Мина – срещан и като Минас, Менас, Мена – живее между 285 и 309 г. Мъченик и чудотворец, той е сред най-познатите египетски светци и на Изток, и на Запад, най-вече заради множеството чудеса, приписвани на молитвите му.

Бил е египтянин и войник в римската армия. Мъчен е, защото отказва да се отрече от вярата си.

Защо датата е ту 11, ту 24 ноември

Разликата идва от календарите, не от светеца.

Александрийската православна църква го чества на 24 ноември по григорианския календар. Същата дата пазят и източноправославните църкви, които следват стария, юлиански календар.

На 11 ноември празнуват онези източноправославни църкви, които са приели новия стил, както и Католическата църква. Разликата между двете дати е точно тринадесет дни.

На Запад Мина е по-малко известен, но немалко историци смятат, че там го почитат под името св. Христофор – едната от легендите за Мина, също като тази за Христофор, го описва носещ Младенеца.

Името

Според разказа то идва от една дума. Майка му се молела дълго за дете и когато най-сетне чула глас да отговаря „амин“, нарекла новороденото Мина.

В Гърция е известен като Минас (Μηνας), а на арабски и в Армения – като Мина (مينا).

Ранните години

Роден е през 285 г. в Египет, в областта на Мемфис. Родителите му – Евдоксий и Ефимия – били благочестиви християни и дълго нямали деца. Именно молитвата на Ефимия пред иконата на Богородица, на нейния празник, донася отговора „Амин“ и няколко месеца по-късно – самото дете.

Баща му управлявал една от административните области на Египет и умира, когато момчето е на четиринадесет.

На петнадесет Мина постъпва в римската армия и получава висок чин заради доброто име на баща си. Повечето извори го поставят в Котуания, други – в Алжир.

Три години по-късно напуска войската, решен да посвети живота си на Христос, и се оттегля в пустинята.

Видението

След пет години отшелничество му се явява откровение: вижда как ангели увенчават мъчениците. Обзема го копнеж да бъде сред тях – и тогава чува глас:

„Блажен си ти, Мина, понеже животът ти е благочестив от дете. Ще ти бъдат дадени три корони на безсмъртието: една за твоето целомъдрие, една за твоя аскетизъм и трета за твоето мъченичество.“

Оттам нататък той открито заявява вярата си.

Мъченичеството

Всичко това се случва по времето, когато в Рим управляват заедно Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Издаден е указ: всеки християнин, който откаже да се поклони на идолите, да бъде измъчван и убит. Навсякъде вярващите са принуждавани да принасят жертви.

Мина не иска да гледа това. Оставя воинското си звание и се оттегля в планините – предпочита да живее сред зверове, отколкото сред хора, които не познават Бога.

Един ден обаче научава, че в града предстои голям празник. Слиза от планината, излиза насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и влиза в спор с управителя.

Хвърлят го в тъмница до сутринта, а на другия ден го изправят пред съда. Управителят опитва всичко, за да го върне към идолопоклонството, и не успява.

Извеждат го извън града, отсичат му главата, запалват огромен огън и хвърлят тялото в него. Когато огънят угасва, вярващи събират останките, повиват ги в чисти платна и ги помазват с благовония.

глинени съдове с образа на св. Мина

Пътят на мощите

Тук преданията се разминават. Според коптската версия войниците държали тялото на кладата три дни, но то останало невредимо; сестрата на Мина подкупила стражите, отнесла го и се качила на кораб за Александрия, където го оставила в църква.

По времето на александрийския патриарх Атанасий ангел му наредил да натовари тялото на камила и да поеме към Либийската пустиня.

Край един кладенец в края на езерото Мариут, недалеч от Александрия, камилата спряла и отказала да помръдне. Приели това за знак и погребали светеца там.

По-късно берберите от Пентаполис въстанали срещу околните градове. Римският управител тайно взел тялото със себе си, за да му служи за защита – и наистина се върнал победител. Решил обаче да не го връща на мястото му, а да го отнесе в Александрия.

На връщане, точно край Мариут, камилата отново коленичила и отказала да продължи. Сменили я с друга – същото. Управителят разбрал каква е волята Божия, направил ковчег от нетленно дърво и поставил в него сребърен ковчег.

Забравеният гроб

В началото на V век мястото вече било забравено.

Години по-късно овчар пасял стадото си там и една от болните му овце паднала на земята. Докато се мъчел да я вдигне, тя оздравяла.

Разказът се разнесъл бързо. Болни започнали да идват и да оздравяват само като полегнат на онова място.

По същото време дъщерята на император Зенон била болна от проказа. Съветниците му го посъветвали да я прати там. През нощта светецът ѝ се явил и ѝ казал, че тялото му лежи под нея. На сутринта момичето било здраво.

Императорът наредил мощите да бъдат изровени и на мястото да се издигне катедрала. Около нея израснал град, наречен на светеца – Абу Мена, край Александрия, който става средище на култа към него.

Стъкленицата на поклонника

Болни от целия християнски свят се стичали в Абу Мена и си тръгвали изцелени.

От онова време са и малките глинени шишенца за светена вода или за масло с името и лика на светеца. Археолозите ги намират из цялото Средиземноморие и далеч отвъд него – в Хайделберг, Милано, Далмация, Марсилия, Донгола в Судан, Меолс в Англия, в Йерусалим, в днешна Турция и в Еритрея. Поклонниците са ги отнасяли у дома и са ги пазели като семейна реликва.

Вижте и ⤵️
Поверия за 11 ноември
св. Мина
св. Мина – пазител на жените
Поверия за св. Мина
Молитва към св. Мина за здраве

👉Именни дни през този месец