![Поверия за Томина неделя](https://sanovnikat.com/wp-content/uploads/2019/05/tomina-nedelya-poveria-i-obichai-780x405.jpg)
Този ден е познат и като „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”
Неделята след Великден се нарича Томина неделя, Празна неделя, Светла неделя.
Томина неделя, Светла неделя именници: ТОМА, ТОМАИНА, ТОМИСЛАВ, ТОМИСЛАВА
Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!
Деня петък от седмицата след Великден в Тракия наричат „Лятна Света Петка”, „Летен Петковден”. Посещават се параклиси, лековити извори – аязми и черкви, чийто патрон е светицата. Устройват се състезания, борби, панаири, играят се кръшни хора, пеят се песни.
В чест на Лятната Света Петка се колят курбани, за да предпази светицата землището от наводнения, градушки или суша. В странджанските села много почитат лятна Св. Петка Балъклия (Рибна Св. Петка).
![Томина неделя - Тома неверни Томина неделя - Тома неверни](https://sanovnikat.com/wp-content/uploads/2019/05/toma-neverni.jpg)
Болни хора отиват да преспят близо до аязмо или параклис, посветени на нея. Вярва се, че светицата ще се яви в полунощ до лековития извор във вид на златна патица и онези, които я видят ще се излекуват.
Великденският празничен цикъл завършва с Томина неделя, на която се почита паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни. Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.
На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване. Имен ден празнуват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”.
Не се вари мляко, за „да не се вдига“ млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” – да не окуцяват.
Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита „Ко вързиш?“ Другата отговаря: „Топаллък вържа”!
Вижте още и:⤵️
Традиции и обичаи за Томина Неделя
Св. апостол Тома наричан Тома Неверни
Томина неделя, Светла неделя