В историята на иконописта има немалко странни икони. Такива са например адописните, където зад ликовете на светци се крият изображения на дяволи.
Не по-малко необичайни са и смесоипостасните икони, голяма част от които са запазени до наши дни.
През XIII – XVI век тези икони са доста разпространени и не предизвикват никакво удивление. Но след това започват да ги унищожават в цяла Европа.
За първия известен иконописец в историята се смята един от учениците на Исус Христос – Лука. Той създава иконата на Пресвета Богородица, а след това и иконата на пресветите апостоли Петър и Павел. Векове наред след това се формират каноните на иконописта.
Така възниква регламентираната система на изображение – иконографията Исус Христос и светците. Отстъплението от каноните не се одобрява от църквата, но все пак съществува като феномен.
През X век в Западна Европа особено разпространение получават иконите на Света троица, изписана във вид на три идентични една на друга фигури с лика на Христос. Върху някои икони Троица има едно тяло с три глави с три еднакви лица. Това е свързано с проявата в католицизма на термина „филиокве“. Той означава, че Светия дух изхожда едновременно и от Бога Отец и от Бога Син.
Мнозина не приемат филиоквето, поради което настъпва разкол в католическата църква. По-късно много икони с изображение на Светата Троица във вид на три еднакви фигури с идентични лица са унищожени и заменени със смесоипостасни икони.
За да се разбере по-добре замисълът на авторите на смесоипостасни икони, трябва да се изясни какво е ипостас.
В християнството ипостас означава същност на битието. Източната православна църква твърди, че Исус Христос е „естество, а не ипостас „. Така Бог Отец е първата ипостас на Света Троица, Бог Син – втората, а Светия Дух – третата. Единството на ипостасите на Бога е отразено в смесоипостасните средновековни икони по доста оригинален начин.
На иконата „Смесиопостасна троица„ трите еднакви лика на Бога са разположени на една глава. Излиза, че триликата глава има четири очи (двете очи на средния лик са и очи на страничните), три носа и три усти. Тялото също е изобразено като едно.
Така неизвестният иконописец е искал да отрази идеята, че Света Троица е единна и неделима. Забележително е, че в продължение на няколко века подобно изобразяване на Светата Троица се смята за най-правилното в църквата.
Но и то не намира разбиране у обикновените миряни. Мнозина просто не възприемат причините, поради които смесоипостасните икони обединяват трите лика на Бога. Разбира се, това поражда множество превратни тълкувания.
Иконите на смесоипостсната Триоца получава широко разпространение сред католиците в Западна Европа през XIII – XVI век. Забранени са през XVI век. Решението е взето на Тридентския събор.
През 1628 г с указ на римския папа Урбан VIII практиката на смесоипостасните икони на Троица е забранена отново. Всички подобни икони са обявени за кощунствени и еретични. След това смесоипостасните икони в Европа масово се изгарят.
А тези, които са се запазили по чудо, днес могат да се видят единствено в музеите. Като например в австрийския музей на народното изкуство в Тирол или над входа на малка църква в Румъния.
Вижте още и ⤵️
Кадене с тамян
Изгубеният кръст означава свобода на волята
Молитва към Богородица
Задушници през 2020
