Военни вицове за войници и офицери

Берлин. В препълнения офицерски ресторант пиян полковник от СС внезапно изкрещява, удряйки с юмрук по масата: - Ще обеся лично всеки руски шпионин! Всички присъстващи многозначително поглеждат Щирлиц...

Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно: - Камилите отлитат на юг! Мюлер мисли... Накрая му просветва и троснато отвръща: - Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж...

Калтенбрунер попълва служебни характеристики... Пита стоящия пред него офицер от СС: К: - Кажете двуцифрено число? О: - 64, хер оберщурмфюрер! К: - А защо не 46? О: - Защото така ми харесва, хер оберщурмфюрер! Калтенбрунер записва: "Характер твърд, нордически..." Влиза следващ офицер, въпросът е същият: К: - Кажете двуцифрено число? О: - 32, хер оберщурмфюрер! К: - А защо не 23? О: - Щом заповядвате, хер оберщурмфюрер! Калтенбрунер записва: "Характер близък до нордическия..." Влиза следващ офицер. Без да вдигне глава от формуляра, Калтенбрунер пита: К: - Кажете двуцифрено число? О: - 99! К: - А защо не... А-а-а! Това сте вие, Щирлиц!

Хитлер е събрал висшите си офицери и обсъжда нови инвазии на своите войски. В кабинета наперено влиза Щирлиц, отключва с шперц сейфа в дъното, изважда две секретни папки, заключва го и излиза. Настъпва тишина. - Кой е този? Какво прави? - пита Хитлер - Щирлиц - съветски шпионин. - отвръща Мюлер - А защо не го арестувате? - пита Хитлер - Винаги има алиби. - отвръща Мюлер

На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!". И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.

Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник. След една година Петка се връща във ваканция. - Е, какво, научи ли се да рисуваш? - Ами горе-долу. - А носиш ли някоя картина да покажеш? - Ами да, нося. Петка вади черен лист хартия и го показва. - И какво е това? - Негри крадат въглища през нощта.

Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва: - Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само... - Е, нищо особено... Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.

Чапаев изпратил Петка в Москва да получи секретни указания в командировка за три дни. Вместо на третия ден Петка се върнал на десетия и Чапаев го пита: - Защо закъсня седем дни? Петка отговаря: - Чапаев, нали знаеш как обичам цирка? Научих страшен номер! - Я покажи! - Добре, съблечи се, свали гащите и се наведи! Петка застанал зад Чапаев и казал: - Усещаш ли палеца ми? - Да, разбира се. Петка си протегнал ръцете пред лицето на Чапаев и казал: - А ето ми ръцете...

В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути: - За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението. Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце - парашутът не се отворил. Дръпнали лявото - пак нищо. Чапай казал: - Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!

В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на "Красная звезда". Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка. Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва: - Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю! Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта: - Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю. Анка го поглежда учудено и пита: - Петка, а какво е това интервю? Петка се почесва по врата и отговаря: - Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!

На офицерско събрание. Поручик Ржевски: - Господа! Аз вчера спасих една жена от изнасилване... Офицерите: - О, колко интересно! Поручик, разкажете! - Ами просто я уговорих.

Седи поручик Ржевски и пише нещо... Влиза полковника: - Поручик, какво пишете? - Ами съчинявам химн за нашия полк... - Нима? Дайте да погледна... Но това са само псувни! - Но защо... Ето тук във втория стих има думата "знаме"...

Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски: - Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами... да е по-прилична. Оболенски: - Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси? - Не. - Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат. Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб: - Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси? Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата! - Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите? - Еее... какво да направим, Африка, господа, Африка...

Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. - А! Кой беше това?! - простенва тя от приятна болка. - Поручик Ржевски, Ваше величество! - представя се той, удряйки с токове. - Продължавайте, полковник, продължавайте...

Hаташа Ростова навършва деветнадесет години. В тъмната зала влиза рожденницата, носейки торта, на която горят 18 свещи. - Хусари - обръща се тя към присъстващите - на тортата не се намери място за една свещичка, къде ли да я пъхна? В този момент полковникът скача и извиква: - Поручик Ржевски, нито дума!

Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва: - Господа! Имам две новини! Едната лоша, а другата - много лоша! Офицерите: - Казвай лошата! Поручикът: - Вселената се разширява! Офицерите: - А много лошата? Поручикът: - Ние сме все още трезви...

Бал в имение някъде в Русия. Наташа Ростова пита Ржевски: - Поручик, кажете, а Вие попадал ли сте някога в железопътна катастрофа? - Ами... било е! - Ах, колко интересно! Поручик, разкажете! - Пътувахме с генерала и дъщеря му към Орел. И когато влакът влезе в тунела, вместо дъщерята опънах самия генерал...

В офицерският клуб тече активно посрещане на Нова година. Още до полунощ хусарите са се отнесли, поручик Ржевски спи с лице в салатиерата с яйцата, и единствено полковникът все още се държи на крака. Часовникът бие дванадесет. Събрал сили, полковникът тържествено произнася: - Господа! Дългоочакваната Нова година настъпи, най-накрая! Ржевски, разбуден от гръмкия бас на полковника, тежко повдига глава и възкликва: - Най-накрая? Колко жестоко...

Полковникът се качва по стълбата на офицерския клуб. Отгоре му се свлича поручик Ржевски, както обикновено пиян, и го сваля на пода. Полковникът (ставайки и изтупвайки се):- Поpучик! Кога най-сетне ще престанете да пиете!- Господин полковник! Опитах се да дъвча - не се получава!

Пътуват във влака поручик Ржевски и генерала. Генерала, мръщейки се от разнасящата се смрад пита: - Поручик, вие сменяте ли си чорапите? - Сменям ги... - отвърнал поручика. - За водка.