Военни вицове за войници и офицери

Взвод войници гледа кино. Главната героиня на филма застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас: - Ами сега... какво да правя... Старшината на взвода се обажда: - Как какво ма! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!

Военни разиграват "битка" на учение. Джипът на генерала затъва в калта и генералът заедно със шофьора си почва да се лута около него и да се чуди какво да прави. Вижда група войници наблизо и им вика: - Я елате да ни избутате! - Не можем, господин генерал, ние сме "убити" в боя! Тогава генералът командва шофьора си: - Положи труповете им под гумите и излизай от тая кал!

Старшина разяснява свойствата на автомат на новобранците: - Куршумът излита със скорост 800 метра в секунда... - Това не е ли малко? - пита един от тях. - Може и да е малко, редник, но досега не е известен случай някой враг да може да бяга по-бързо от това.

- Старшина, кой е дежурен по рота? - Хвърчипушков. - Веднага да се яви. - Не може, изхвърчал е.

Старшината строява ротата и командва: - Иванов! 50 крачки пред строя - ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: - Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! - По-нататък не е нужно... Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!

Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: - Вляво - дупка от снаряд... Вдясно - телена ограда! След около час офицерът прошепва: - На какво разстояние сме от противника? - На около три километра. - Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? - Аз не шепна! Аз съм настинал!

Провеждат политическа подготовка в армията. Капитанът пита: - Иванов! Защо трябва войникът да умре за родината си? - Тъй вярно, господин капитан! Защо ли трябва да умре за родината си?

Старшина обяснява на новобранците: - В армията войникът е зает по 25 часа на ден! - Ама господин старшина, в денононощието има само 24 часа... - Нищо не разбирате вие. Войникът сутрин става един час преди началото на денонощието!

Предложение: Освен офицери, в шахмата да се въведат и фигури "старшини". Те ще ходят където си искат и ще взимат каквото си искат.

Върви войник със синина под окото. Спира го старшината. - Редник, какво има под окото? - Сержантът ми направи забележка...

Войник се обръща към командира: - Другарю командир, заповедта е изпълнена! - Но аз нищо не съм заповядвал! - А аз нищо не съм правил.

Войниците от едно поделение били на стрелба. Дошъл един генерал да наблюдава стрелбите. Гледал, гледал и по едно време казал: - Срамота! Нищо не улучвате! Я дайте един автомат. Взел автомата, изстрелял два пълнителя. Носят мишената - нито едно попадение. - Нула, господин генерал... - смутено казал старшината. - Именно! Ето така стрелят твоите войници... Я сега ти им покажи как трябва да се стреля!

Къде се срещат времето и пространството? - В казармата, когат старшината каже "Сега ще копате от тая ограда до обед!"

Новабранец се жалва на началството: - Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали - панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас... - Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!

Старшината казва на войниците: - Само да видя, че нямате вода в манерките цялата ще ви я изсипя на главата!

Разговор между двама приятели-старшини: - Защо те уволниха от армията? - По болест. - Каква болест? - Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.

Капитан се обръща към подчинения му войник: - Гледам, редник, че Вие сте прекалено умен. - Кой? Аз ли? - пита войничето. - Ти ами! Няма да съм аз я!

В казармата старшината казва на войниците: - Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред. Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред. - Редник, защо заставаш при мен отпред? - опитва се да го подразни старшината. - Ами, стана ми мъчно, че вие сте единственият олигофрен тук, та дойдох да ви правя компания...

В затвора: - За какво лежиш? - Гледах чужди карти. - Хе, такива като тебе в казиното за пет минути ги хващат. - А в Генералния щаб десет години не можаха да ме разкрият.

Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа - до него се крие друг военен в офицерска униформа. - Извинете, господин капитан... - Не съм капитан. - Извинете, господин майор... - Не съм майор, полковник съм! - Леле, толкова далече ли съм избягал!