Военни вицове за войници и офицери

Полковник на ръба покрива на казармата: - Редник Петров, клекни! Редник Иванов - прав до него! Редник Костов - наведи се и крачка надясно! Айде сега редник Митев на челна стойка до редник Петров. Така, всички крачка напред! Войниците падат от покрива. Адютанта казва на полковника: - Господин полковник! Време е за вечерната проверка! - Ще почака, таман правя нов рекорд на тетриса…

Старшината стои бесен пред строя и крещи: - Чий е този автомат, който не е почистен? - На Калашников, г-н старшина.

Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: - Вляво - дупка от снаряд… Вдясно - телена ограда! След около час офицерът прошепва: - На какво разстояние сме от противника? - На около три километра. - Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? - Аз не шепна! Аз съм настинал!

Разговор по телефона между офицер и войник: - Николов, запалихте ли камиона? - Да, до преди малко го гасихме…

Сержантът води при лекаря новобранец. - Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. - Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.

Старшината прави строева подготовка на ротата. Командва всички да си вдигнат левия крак. Войниците изпълняват, само един се обърква и вдига десния. Старшината гледа два крака един до друг и пита с недоумение: - Кой там си е вдигнал и двата крака?

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: - Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: - Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва… Така се появили старшините.

Старшина разяснява свойствата на автомат на новобранците: - Куршумът излита със скорост 800 метра в секунда… - Това не е ли малко? - пита един от тях. - Може и да е малко, редник, но досега не е известен случай някой враг да може да бяга по-бързо от това.

Албанските учени изобретили ново оръдие и един генерал отишъл да го изпита. Повъртял се генералът около оръдието, поогледал го и казал. - Добре, всичко ми харесва и разбирам защо има дупка отпред, но защо по дяволите сте му направили дупка и отзад? - Как защо, ами откъде ще се вкарва фунийката?

Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица: "Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много". Следва печат: "Военна цензура".

Две баби си плетат плетките под асмата на село, а по улицата минава военна колона. Едната баба казва: - Я, командирът извади някаква карта и идва към нас. Сигурно пак ще пита за пътя…

Войникът си мечтае да бъде генерал. Лейтенантът мечтае да е полковник. А капитанът мечтае да стане майор.

Старши командир казал на войниците: - Кой казал на командира че има дървена глава? Войниците: - Ние не сме казали на командира, че има дървена глава. Ние му казахме да си сложи каската, защото прелитаха кълвачи.

След сражението изправят войник пред военен съд. - Защо избягахте от противника? - питат го. - Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! - В едната си ръка държах пушка, а в другата - граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага - да го ухапя ли?

Новобранец се оплаква на сержанта: - Погледнете каква униформа ми дадоха в склада! Панталоните са ми до коленете, ризата е много широка, а ръкавите - до лактите. Приличам на плашило! - Всичко е наред, момче! Войникът трябва да внушава страх!

Някакъв войник се връща от градска отпуска с три дена закъснение. Капитанът го пита: - Защо закъсня? - Ами като се върнах вкъщи, жена ми тъкмо беше във ваната… - И какво, три дена я чака да излезе ли? - Не, три дена чаках да ми изсъхне униформата.

Взвод войници гледа кино. Главната героиня на филма застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас: - Ами сега… какво да правя… Старшината на взвода се обажда: - Как какво ма! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!

- Господин полковник, нашите разузнавачи плениха съгледвач! Ще заповядате ли да го обесим? - В никакъв случай! Та нали от бесилката той ще огледа разположението на целия ни полк!

Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: - Каква глупсти ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: - Лейтенант, знаете ли коя съм аз? - Не, госпожо. - Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". - Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз? - Не, не знам- казва генералската жена. - Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.

Върви войник със синина под окото. Спира го старшината. - Редник, какво има под окото? - Сержантът ми направи забележка…