Ученически вицове за деца и възрастни

Учителката се оплаква на бащата на Иванчо: - Синът ви вчера не дойде на училище. - Е? - И оня ден го нямаше. - Е, и? - И преди това липсваше. - Е, и? И утре няма да дойде. - Защо? - Удуших го, гада!

Учителката пита Иванчo: - Защо сутрин има роса? Ивaнчо: - Защото Земята се върти и се изпотявa.

Иванчо се връща от училище. Баща му го пита: - Имаш ли с нещо да ме зарадваш днес, сине? - Няма тате, всичкото го изпихме вчера с приятели.

В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: - Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: - Паднах в саламура и си намокрих краката. - Иванчо в изречението няма рима. - Ами, защото саламурата не стигна до римата.

Учителката по литература попитала през часа за името на автор, което започва с "В" и завършва с "в". Иванчо станал и казал: "Вазов". Учителката казала, че е имала предвид Вапцаров, но харесва начина на мислене на Иванчо. После попитала за автор, чието има започва с "К" и завършва на "в". Иванчо казал "Каравелов", учителката уточнила, че е имала предвид "Каралийчев", но че отново й харесва начина на мислене на Иванчо. След часа Иванчо я попитал за автор, чието име започва с "Х", по средата има "у" и завършва на "й". Учителката се изчервила и казала на Иванчо, че ще го заведе при директора. Той й казал, че си е мислел за Хемингуей, но че все пак харесва и нейния начин на мислене.

На маскен бал в училище всички деца се маскирали подобаващо: на животни, зверове, призраци и други. Иванчо си намазал лицето с лютеница и си напълнил устата с прясно мляко. Когато го попитала учителката на какво се е маскирал, Иванчо натиснал с юмруци бузите на лицето си, избълвал прясното мляко върху нея, и казал: - На гнойна пъпка другарко!

Час в училище, учителката проверява домашните на децата, стига до Иванчо и го пита: - Иванчо, имаш ли домашно? - Имахме, ама баща ми го изпи!

- Слънцето има ли крака?- пита учителката. - Да! - отговаря Иванчо. - Откъде знаеш? - Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".

Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: - Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш - до обед да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: - Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?

Учителката пита Иванчо: - Ти защо не си си написал домашното? - Ами вчера имаше пожар у нас и загина дядо. - Изгоря ли? - Не, успя да скочи през прозореца! - Преби се долу ли? - Не, долу имаше пожарникари. Те бяха опънали едно платно и той падна на него, отскочи и отново влезе през прозореца. - И тогава изгоря? - Не, пак успя да скочи! - И тогава се преби? - Не, нали Ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно и той отскочи от него и пак в прозореца. - И тогава изгоря? - Не, пак скочи. - И този път се преби? - Абе нали ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно… - Добре бе, какво все пак се случи с дядо ти? - Ми на пожарникарите им писна и го застреляха.

Героя от войната Майор Митев бил на посещение в класа на Иванчо и учителката по този случай накарала учениците да напишат изречение в което всяка дума да започва с буквата М. Става Марийка и почва: - Москва, май месец, манифестация, майор Митев марширува с много медали. Става Пена: - Манхатън, март месец, мъгла, мафията моли майор Митев за милост. Най-накрая дали думата и на Иванчо: - Мека, мараня, мек миндер, млад манаф мърка и мърмори: Машала майор Митев, машала.

Урок в шести клас на тема "асоциации". Учителката пита: - Руменчо, като ти кажа "тухла" за какво се сещаш? - Ами за строеж, госпожо, майстори и т.н. - Добре, Руменчо! Ами ти, Марийке, като ти кажа "тухла" за какво си мислиш? - Ами за куб, госпожо, нали има същата форма! - Правилно, Марийке! Ами ти, Иванчо, за какво си мислиш, като чуеш "тухла"? - Ами…. за **кане, госпожо! - Как така за **кане бе, Иванчо? - Ами, госпожо… аз само за това си мисля!

- Деца - изправя се учителката, - кой ще каже какви пари имат американците? Гошко? - Долари, госпожо. - Правилно! А французите какви пари имат, Марийке? - Франкове, госпожо. - Точно така! А ние какви пари имаме, Иванчо? - Ние

Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: - Иванчо, какво правиш тука бе? - Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. - Добре, Иванчо, добре. Минава директора: - Иванчо, какво правиш тука? - Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. - А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? - Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!

Учителката: - Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"! Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка." - Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно! Иванчо пише: "От гората излезе недевойка." Учителката: - Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи! Иванчо: - Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот…

След "занятия извън учебно време" учителката недоволно казва на иванчо: - Неудовлетворителен! Утре да дойдеш с баща си!

В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: - Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: - Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: - Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: - Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: - *б*л съм му майката, и утре е ден!"

Иванчо се връща от училище и казва на баща си: - Тате, утре си канен на специална родителска среща в училище. - Как така специална? - Ами само аз, ти, директора, и двама следователи от Трето районно.

Учителка пита децата в училище кой какъв иска да стане като порасне, също така пита и Иванчо: - Иванчо ти какъв искаш да станеш като пораснеш? - Президент на Щатите! - Ами ти Марийке? Иванчо: - А тя ще бъде Моника Левински!

- Иванчо, ти ходиш ли на училище? - Ходя, вятър! Пращат ме насила!