Студентски вицове и забавни истории

Изпит по Гражданска Отбрана... Преподавателят пита студента: - Отляво - ядрен взрив. Вашите действия? - Превръщам се в радиационен прах и отивам да заразявам противника!

Професор, пелтек и бързак трябвало да скачат с парашути от самолет. Първи бил професорът. Казали му да брои до три, преди да отвори парашута. Понеже бил професор се зачудил: "Защо трябва да броя до три, а не до две?" Докато се чудел паднал на земята. Втори бил пелтекът: "Е-е-е-дно, д-д-две..." и той паднал на земята. Трети скочил бързакът: "Едно, две три, о-о-о-, забравих си парашута".

На един студент-композитор му предстои изпит по специалността. - Не разбирам защо се мъчиш - казва му негов приятел. - Просто вземи прелюдията на твоя професор и я препиши от края до началото, отзад напред... - Опитах - тежко въздъхва студентът. - Получава се валс от Шуберт...

След като влиза в хотелската си стая, туристът се обръща към пиколото: - Какви са тези петна по тапицерията? Дървеници ли имате, или хлебарки? - Не, господине. Тук имаше навик да отсяда един професор-химик, който правеше някакви опити. - Значи тези петна са от химикалите? - За съжаление, не, господине. От професора...

Двама професори, специалисти по атомна физика обядват в ресторант. Покрай масата им минава страхотна жена. - Гледай - казва единият - колко интересно са се групирали атомите!

Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа - никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.

Чула буля Пена, че в съседно село щял да идва лектор от града да проведе политическо ограмотяване. Решила и тя да отиде. Лекцията била на тема "Идеологическа диверсия". Слушала буля Пена, но нищо не разбрала. След като всичко приключило, тя дръпнала лектора и го питала: - Момче, не може ли това да ми го обясниш с по-прости думи? - Може, бульо Пено. Минават американците с един самолет и пускат иглички, които се забиват в мозъка. Ей това се нарича идеологическа диверсия. Тръгнала буля Пена да се прибира през полето, а над нея прелетял селскостопански самолет. - Бре! - рекла си тя - Американците идват! И къде да се скрие на сред къра, видяла купа сено и си мушнала главата в нея. През това време минал горския, видял едно дупе и решил да го оправи. Вдигнал полата и започнал да работи, а буля Пена се обадила: - Мушкаш, мушкаш ама до мозъка не можеш да стигнеш!

По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един - доволен, ухилен... Колегите му го питат: - Какво стана бе? - Скъсаха ме. - А защо си такъв доволен? - Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.

Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: - Абе ти що пасеш трева? - Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак... - На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: - Що пасеш бе? - Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си... - На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса..." Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: - Какъв си ти и що пасеш тука? - Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак... - Ти зимата беше ли на барикадите? - Бях, бях! - А скача ли, вика ли за нас? - Виках, скачах! - А така! - рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."

В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер - но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка - ние също сме сложили по нещо настрана; - и не затова, че има Мерцедес последен модел - ние също не ходим пеш; - и не затова, че децата му учат на Запад - нашите също учат в престижни училища и университети; - и не затова, че има триетажна къща в престижен район - ние също не живеем на улицата; - а затова, че е истински демократ!

Конгрес по хирургия. Събрали са се всички светила на науката. Всеки става и разказва за последните постижения на своята страна. Става български професор и казва: - Ние можем да премахваме апандисит... Цялата зала изпада в бурен смях Професорът: - През аналното отверстие... Възгласи на недоверие, крайно учудване... Става възрастен японски професор и казва: - Аз не се съмнявам. Българите могат. Аз живях там дълго, те всичко правят през това място...

Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път. - Явно отровата не действа - помисли си той.

Изпратили Чапаев да се учи в университета. В една от ваканциите, той се върнал и естествено среща Петка. Петка го пита как върви учението и Чапаев казва: - Кво да ти кажа, задават ни едни гатанки. - Добре де, кажи една да видим и аз колко знам - помолил Петка. - Добре. Без прозорци, без врата, пълна къща с деца. Що е то? - Чапаев, това трябва да е г** - казал Петка след дълго мислене. - Как ще е г**, бе Петка? Това е краставица. Слушай сега друга гатанка: Две остриета с две търкалца на кръст. Що е то? - Чапаев, това вече е г** - доволен казва Петка. - Как ще е г**, бе Петка. Това е ножица. Много още трябва да се учиш. Петка започнал умислено да върви по плаца. Насреща му идва Будьони и пита: - Петка, какво си се умислил? - Абе, Чапаев нали е много учен ми задава едни гатанки и аз не можах да му отговоря. Слушай сега и ти: Без прозорци, без врата, пълен г** с краставици. Що е то? Будьони се размислил и казал: - Петка, това трябва да е г**. - Абе и аз му викам на Чапаев, че е г**, а той ми вика, че е ножица.

Петка се жали на Чапаев: - Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. - Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

Лорд Джон изпраща своя син - младия Тобиас - да учи в Оксфорд със следните наставления: - Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад - мисли си лорд Джон - простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е - мисли си лорда - множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката - 2500 паунда."

В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".

Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова... от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: - Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? - Ее, няма какво да крия - 130... и нещо отгоре... Ами ти? - А, аз съм малко по-добре от теб - 140... и нещо отгоре... - Като си говорим за тия проблеми... да знаеш какво прави нашият приятел - професора, Агоп? - сетил се Гарабед. - Отдавна не съм чувал нищо за него! - Ох, завалията... той е много зле! Получава 450... и нищо отгоре!

Унгарският математик Паул Ердош много обичал да се шегува с напредналата си възраст. По едно време той установил, че аудиторията му се пълни с все повече студенти за лекциите му и казал: - Предполагам, че причината за този интерес не е друга, а за да можете да се гордеете някой ден, че сте присъствали на последната ми лекция.

Понастинал възрастен професор отива на лекар. Лекарят го преслушва, след което започва да почуква по гърба му. - Влез! - казва разсеяно професорът.

Професор-склеротик влиза в тоалетната. Рови под мишницата си и се чуди: - Интересно, космите са тук, а къде е останалото?!