Смешни детски вицове

Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене. - Деца, какво е това: сиво на пътя? Децата: - Бетонна стена. - Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето? Децата: - Крава. - Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо от последния чин: - Или купчина тор! Учителката: - Иванчо, ти само глупости говориш! Иванчо: - Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос? - Може! - Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало? Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото: - Правилно! Но може да бъде и дъвка...

Майор Михов - виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: - Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. - Кажи, моето момиче! - казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: - Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: - Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: - Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: - Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!

- Иванчо,обясни ми какво е това храброст? - Храброст, госпожо, е да не знаеш нищо,абсолютно нищо и да вдигаш рька...

Малката Марийка се прибира от училище и казва: - Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата! Майката, възмутена, но и учудена пита: - И как стана това? - Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.

Иванчо и Марийка питат баба си: - Бабо, а откъде идват децата? - Щъркелът ги носи. Иванчо казвана Марийка: - Марийке, хайде да й обясним всичко, че така ще си замине необразована.

- Иванчо, признай кой ти е написал съчинението! - Не знам, честна дума! Легнах рано да спя, госпожо.

- Иванчо, зашо си хвърли бележника в ъгъла? - Наказвам го за двойката!

Иванчо казва на майка си: - Мамо, дай сладолед. - Няма да ти дам, скоро ще обядваме. Излез и си поиграй малко. - Няма никой навън, за да си играя. Дай сладолед. - Няма да ти дам. Играй си вкъщи. - Добре, ама играй с мен. На майка и баща. - Уф, че си и ти. Добре, ти си бащата, аз съм майката. - Ето аз се връщам от работа: Кво си седнала? Я си вдигни задника накрая и дай един сладолед на детето.

- Иванчо, кажи ми къде се намира Занзибар. - Госпожо! Знам всички барове в града, но за такъв чувам първи път!

Психолог беседва с родители относно възпитанието на сина им: - Възпитавете го прекалено строго. - Защо? - Когато го попитах как се казва, той отговори - Иванчо Млъкни.

Става тъмно. Баща се провиква от балкона: - Иванчо, мислиш ли да се прибираш вкъщи? - Мисля, тате! - крещи в отговор сина. - Е, и? - Тате, дай ми още час да помисля!

Детето на един борец се разболяло и вдигнало много висока температура. Вечерта то се оплакало на баща си: - Татко, имам 38 градуса температура. - Оо - казал борецът - нищо ти няма. Аз съм имал 50-60. След малко като останали насаме, жена му се скарала: - Как може да говориш такива глупости на детето? Човек не може да вдигне толкова висока температура! - Знам - казал борецът. - Ама аз само исках да го успокоя детето. Иначе я съм имал 20-25...

Един борец се разхождал из полето със синчето си. Детето по едно време го попитало: - Тате, какво е онова дето лети там горе? - Ами птица. - Как се пише това? - Ето как. - чертае му в пръстта. - П-т-и-ц-а. - А онова там какво е? - Делтаплан. - Как се пише? - Ами... Д-е-... - вглежда се в небето. - Знаеш ли, и това е птица!

Подарили на една мутра златен Ролекс. Когато му връчили подаръка, той го харесал, но казал, че не го разбира. Обяснили му, че всъщност много лесно се познава часът - когато двете стрелки са горе е дванадесет, а когато са долу е шест и половина. На другият ден мутрата стои на улицата и чака шефа си. Покрай него минава едно момиченце и го пита:- Чичко, колко ви е часа?Мутрата с тежък замах поглежда блестящия си часовник, замисля се и казва:- Рано е да се каже...

Тълпата линчува Мария Магдалена на градския площад. Идва Исус и казва: - Който няма никакъв грях, нека пръв да хвърли камък по нея. След думите му прелита огромен камък и разцепва главата на Мария Магдалена. Учуден Исус се оглежда да види кой е хвърлил камъка и ядосано казва: - Мамо, нали те помолих да не излизаш днеска от къщи!

- Какъв си такъв тъп! От толкова години ходиш на училище, а нито една буква не си научил! Само едно тире е една точка знаеш! - крещят родителите. Малкият виновно навежда глава и пак отива в стаята си да пише точки и тирета в тетрадката си. Така минавали детските години на Самюел Морз...

Две дами стоят пред картината "Рождество Христово". - Не разбирам как може да се живее без елементарни удобства! Виж, детето лежи направо на сламата! - Нима не знаеш, че родителите на Христос са били много бедни? - Бедни ли? Тогава как са успели да поръчат картина на толкова известен художник като Тициан?

- Геврече, геврече... - викат децата, без да разбират, че това е Медената питка, която се връща от война.

Зенон бил запитан веднъж от своите ученици: - Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни? Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал: - Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни - и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката - следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Всъщност, именно от тук идва и съмнението ми.

- Как спят децата в Косово? - Като заклани!