Смешни детски вицове

Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. - Ало, кой е на телефона? - Дева Мария! - Иванчо пристигна ли? - Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: - Ало, с кого говоря? - Дева Мария. - Иванчо да е дошъл? - Няма го още. След още един час: - С кого говоря моля? - С Мария. - Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!

- Мамо, мамо! - вика разплакан Иванчо на майка си - тате ме наби два пьти! - Защо бе, моето дете? - Ведньж защото му показах бележник пълен с двойки и ведньж защото му казах, че е неговия като е бил ученик!

- Какво става, Иванчо, защо плачеш? - Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. - Е, и? - Ами аз се засмях...

Иванчo и Марийка най-после решили да го направят. Качили се на едно дърво и започнали да се събличат. Иванчо тъкмо да си го извади и клончето се счупило. Двамата паднали на земята и Марийка се разплакала: - Гащичките ми, любимите ми, скъсани са! Иванчо ядосано казва: - Кво ревеш за едни гащички бе?! На мене оная ми работа остана горе!

При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. - Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. - Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: - Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? - Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: - Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. - Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.

- Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? - Ами, разказвам си вицове и затова. - Вчера се смя много силно. - Разказах си един дето не го бях чувал.

- Тате, откъде се появяват малките слончета? - Ами виж сега, Иванчо... - Само не ми разказвай за щъркела - щъркела не може да вдигне слон!

Иванчо тича при татко си: - Тате, моля те, затвори си очите. - Защо? - Мама каза, че когато ти затвориш очи, ние ще започнем да живеем много по-добре!

Иванчо карал колело, но като минавал по моста, спукал гума, паднал в реката и се удавил. Като го оплаквал, баща му казал: - Иванчооо, Иванчоо, от спукана гума се роди, от спукана гума умря!

Иванчо среща Марийка: - Здрасти, Марийке! - Ей, с две думи ме кандардиса!

Иванчо излязъл на терасата да учи. Отдолу минала Марийка с късата пола, Иванчо не издържал, влязъл вътре и си фраснал една чикия. Пак излязъл на терасата, след малко Марийка пак минала и Иванчо пак влязъл и си фраснал една чикия. За трети път излязъл и Марийка пак минала. Иванчо се провикнал: - Мамка ти ненаситна!

В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде - чистота, тишина, спокойствие... - Как сте го постигнали? - питат шашнати хората от комисията. - Ами разделихме децата на групи. - обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите - надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".

Иванчо много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая. Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Иванчо по навик му направил номера със средния пръст. Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана. След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Иванчо и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара. - Защо не гори огъня? - Ами я се наведи ти да го да го запалиш.

Малкият Иванчо пита майка си: - Мамо, откъде идват малките бебета? - Щъркелът ги носи. - А кой **ка щъркела?

Малкият Иванчо се промъква през нощта в спалнята на родителите си. - Татко, донеси ми една чаша вода. А през това време, аз ще друсам леглото на мама.

Бащата на Иванчо влиза в стаята и го вижда да *б* баба си Бащата възмутен и крайно учуден го пита: - Иване, какво правиш? Защо **каш майка ми ? - А ти защо **каш мойта?

Иванчо пита майка си: - Мамо, какво е това оргазъм? - Не знам, питай баща ти.

- Иванчо, нарисувай един домат! - Няма! - Защо? - Ще се изплашиш като го видиш...

- Татко, викат те на малка родителска среща. - Как тъй малка бе? - Аз, ти и директора. - Защо? - Подпалих кабинета по химия. След няколко дни. - Татко, пак те викат. - Защо? - Взривих кабинета по физика. След още няколко дни. - Татко, пак те викат. - E, тоя път няма да отида. - Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.

Марийка отива при Иванчо, и (поглаждайки се многозначително по корема) му казва: - Честито, ще ставаш татко! - Така ли? И коя ще е майката?