Смешни детски вицове

Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва: - Отивам да донеса един морков. Марийка му отговаря: - Донеси един и за нос.

- Татко, можеш ли да се подписваш със затворени очи? - Да, защо? - Тогава се подпиши в бележника ми.

Бащата на Иванчо казва: - Дай да ти видя бележника. - Не мога. Дадох го на Петърчо - искаше да изплаши родителите си.

Малкият Иванчо се промъква през нощта в спалнята на родителите си. - Татко, донеси ми една чаша вода. А през това време, аз ще друсам леглото на мама.

- Иванчо тебе баща ти бие ли те? - Ние сме десет братя и аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.

- Иванчо, защо в бележника ти има само двойки? - Ами, мамо, те вече шестиците ги пишат на три части!

- Как се казваш, Марийке - попитал Иванчо Марийка. - А ти как мислиш?

Бащата пита Иванчо: - Иванчо защо телевизорът не работи? - Не съм специалист, тате, но първо мисля, че трябва да включиш телевизора.

Две майки си говорят: - Какво правят децата в другата стая? - Ами Иванчо покаэва на Марийка някакъв номер с топка. - Добре, че не е с две топки, че щяхме да се притесним…

- Иванчо, кажи какви редки австралийски животни познаваш? - Слон. - В Австралия няма слонове. - Точно за това са рядкост.

Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: - Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: - Седем! Дядото: - Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: - Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: - Единайсет!

- Иванчо, дядо ти е много болен. Иди да му кажеш нещо по-весело да го разведриш. - Дядо, ще уредим на погребението ти да свири духов оркестър!

Другарката пита децата: - Деца, кое е най-голямото нещо което може да лапне човек? - Ами ябълка, другарко. - Друго, деца? - Ами портокал, другарко. - Друго? Кажи, Иванчо. - Телевизор, другарко. - Е как така телевизор бе, Иванчо? - Всяка вечер когато си лягам чувам татко да казва на мама: "аре загасяй телевизора и го лапай".

Марийка към Иванчо: - Иванчо, айде да са оженим! - Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке…

Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: - Мамо, татко, аз вече мога да пиша! - Какво можеш да напишеш? - Откъде за зная? Нали не мога да чета!

Иванчо седял до Мариика и преписал от нея на контролната. Госпожата го пита: - Ти защо преписа от Мариика? - Не съм. - Ами защо тогава грешките ви са еднакви? - Сигурно защото имаме еднаква госпожа…

- Иванчо, дай ми един пример за прозрачност! - Прозорец, госпожо. - А за още по-голяма прозрачност? - Ами, отворен прозорец.

Иванчо и Марийка са сред природата. - Марийке, намерих четирилистна детелина. - Иванчо, това означава, че ние скоро ще се оженим. - Така ли? Аз винаги съм мислил, че четирилистната детелина носи щастие…

- Иванчо, защо след възкръсването си Христос е отишъл най-напред при жените? - Защото по този начин новината се разпространява най-бързо, госпожо.

- Иванчо, защо рибите са неми? - Що за въпрос? Може ли някой да каже дори една дума, като си завре главата под водата?