Смешни детски вицове

- Мамо, мамо! Кога ще вечеряме с леля? - Може би другата седмица, още не сме доизяли баща ти…

Иванчо карал колело, но като минавал по моста, спукал гума, паднал в реката и се удавил. Като го оплаквал, баща му казал: - Иванчооо, Иванчоо, от спукана гума се роди, от спукана гума умря!

Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: - Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. - Мама каза, че не иска. - Кажи на мама, че я каня пак. - Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: - Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. - Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина.

Дете казва на майка си: - Мамо, майката на Иванчо му купи компютър за рождения ден, а моя е утре. Майката учудено пита: - И сега какво очакваш? Иванчовата майка да купи компютър и на теб?

Учителката дава на децата тема да пишат съчинение: "Какво щях да правя, ако бях директор". Всички почват да пишат, само Иванчо стои. - Иванчо, защо не пишеш? - Чакам да дойде секретарката.

- Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? - Ами, разказвам си вицове и затова. - Вчера се смя много силно. - Разказах си един дето не го бях чувал.

Иванчо пита баща си: - Тате, твойте очила колко пъти увеличават? - Три пъти. - Добре тогава ето ти бележника ми.

- Какво става, Иванчо, защо плачеш? - Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. - Е, и? - Ами аз се засмях…

- Тате, откъде се появяват малките слончета? - Ами виж сега, Иванчо… - Само не ми разказвай за щъркела - щъркела не може да вдигне слон!

- Иванчо, нарисувай един домат! - Няма! - Защо? - Ще се изплашиш като го видиш…

Майката казва на Иванчо: - Посвири малко на пианото, сине, и ще ти купя сладолед! - Тате каза, че ще ми купи два сладоледа ако не свиря.

Иванчо пита майка си: - Мамо, вярно ли е че Петърчо има пра-пра-пра-прабаба? - Не, момчето ми, той просто заеква!

Иванчо се прибира възбуден от училище - научил нова дума. Обаче не знае какво точно значи. - Мамо, мамо, какво значи "минет"? - Млък, не ти трябва да знаеш такива думи! Бащата се обажда: - Защо не, обясни му на детето. - Добре де… Значи, това е когато ти го вкарват в устата… Таткото перва майката зад врата: - На какво го учиш ма! Минет - това е ти да го вкараш на някого в устата. Син отглеждаме тука!

Учителката казала на децата: - Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката казва: - Кажи ти, Иванке. Иванка започва: - Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. - Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке. Марийка започва: - Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. - Отлично, Марийке, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: - Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно е срала.

Иванчо пита майка си: - Мамо, от къде се светва лампата? - От където се изгася.

Бащата към малкия Иванчо: - Харесва ли ти Марийка? - Харесва ми, но е лоша по характер. - Защо? - Не ми дава да я пипам.

- Татко, викат те на малка родителска среща. - Как тъй малка бе? - Аз, ти и директора. - Защо? - Подпалих кабинета по химия. След няколко дни. - Татко, пак те викат. - Защо? - Взривих кабинета по физика. Сле

- Иванчо, защо по цял ден се търкаляш на дивана и нищо не правиш? - Тренирам. - Какво? - Ами като порастна, нали ще ставам татко.

Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг - млад, синеок мъж, а Иванчо: - Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф. - Ама как така, Иванчо? - пита учителката. - Ами вечер тати като види мама така вика "Боже, ти пак идваш"!

Иванчо решил да се научи да сваля мацки като брат си. Качил се в колата и зачакал… Брат му отива до площада, взима една мацка, кара я в гората и й казва: - Да или не? Тя отговаря: - Емиии - едва се познаваме - не. Брата казва: - Тогава слизай от колата и ще си ходиш пеша. Иванчо грабва колелото отива на катерушките, взима Марийка и я води в гората: - Марийке, да или не? - Еми да, Иванчо. - Добре, на ти колелото, аз ще си хода пеша.