Вицове за кръчми, бира и алкохол

Един строител паднал от скелето. Около него се събира тълпа, а от скелето викат: - Ей, извадете му ръцете от джобовете! Трябва да мине за трудова злополука...

Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?

Събуждат се двама рибари след тежък махмурлук. Отварят трудно очите и не вярват какво виждат - поляната разорана, мрежите хвърлени по брега.- Виждаш ли, пияна главо, къде си хвърлил снощи мрежите! - разкрещял се първият рибар.- Кой е бил пиян, бе! Където гребеше, там хвърлях мрежите!

По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали: - Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана - заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма - ще стои като плакат на една сграда. Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса. - Казвай сега готов ли си? Какво нарисува? - Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша". - Я дай, дай да видим. Свалил нашият човек завесата и какво да видят - Феликс Дзержински **ка Надежда Крупская в г**а. Някакъв изненадан другар запитал: - Но какво е това? Къде е Ленин? - Е, как къде? Разбира се че в Полша.

Тодор Живков и Роналд Рейгън се хванали на бас в коя страна хората пият повече алкохол. Влиза Рейгън е един бар и гледа всички пияни и ги разстрелял. Влиза във втори - пак всички пияни и пак ги изпозастрелял. В трети - пак положението същото. После отишли в Америка. Влизат в един бар, ама никой не бил пиян. Влизат във втори - пак никой. Трети - никой. Тодор Живков много се ядосал, ама решили да влязат в още един. Гледат всички пияни и Живков щастлив застрелял всички. На другия ден във вестниците пишело: "Един плешив терорист разстреля българското посолство в САЩ..."

Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: - Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: - Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: - Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? - Че това за четирима стига ли? - казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.

Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа - пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня. - Продаваш ли я? - Продавам я. Избирай. - отвръща му грузинеца. - Че как да избирам като тя е една? - И ти си ни един но все те избираме.

Горбачов поканил Рейгън на гости в Москва. Пристигнал той. Всичко имало в изобилие - девойки, хайвер, водка... На сутринта Рейгън казва: - Слушай, приятел, а има ли в Москва река? Да се изкъпем! - Абе, има, ама е забранено да се къпеш в нея. - Стига бе! Нали ти си главният тука? - Ами добре, да вървим тогава... Изкъпали се в реката. Тръгнал да излиза Горбачов от водата, а срещу него пазача. - Ти що се къпеш тука, бе? Нали знаеш, че е забранено? Сега ще платиш глоба! Горбачов: - Ама аз съм Горбачов! Пазачът: - Да бе, как пък не! Сигурно оня дето е в реката, като излезе ще каже, че е Рейгън...

Кореспондент на чужд вестник пристига в един наш град. Целта му е, да напише статия за живота на простите хорица в комунистическото общество, която да се използва за пропаганда. За да стане статията колкото се може по-зловеща той влиза в една кръчма и задава въпроси на най-пияният човек в нея: - Кажете ми, господине. При нас във всяко семейство практически има автомобил, а при вас например, има ли автомобил? - Им-м-м-ма! И не един, а два даже! - Как два? - Ами ей сега като те тресна със стола по тиквата и ще пратят една кола за теб, и една за мен...

В щаба на руските ракетни войски влиза началникът... - Господа офицери, дойде заповед за съкращаване на щатовете с 10%. Разбирате ли какво означава това? - Да... - А сега подробностите: Смятам, че трябва да започнем с Тексас, Флорида, Алабама...

Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: - Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? - Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!

Ноември 1922, събират се членовете на политбюро на болшевишката партия да заседават по неотложните въпроси на държавното развитие. Заседанието се проточило и решили да пийнат по чашка, две водка та да тръгнат обсъжданията по-добре. Започнал Бухарин да налива и когато стигнал до Ленин, той сложил длан на чашката и казал: - На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим.

По време на възродителния процес директор на предприятие събира подчинените си и им казва: - От днес категорично забранявам използването на турски и турцизми в предприятието. Всички скачат на крака и ръкопляскат: - Евала, другарю началник!

Събужда се сутринта Евгени Бакърджиев, поглежда през прозореца и изкрещява: - А! Какво съм направил снощи на пияна глава! Къде е Витоша? Жена му: - Спокойно, не си я продал. Забрави ли, че днес сме във Варна?

Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: - Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? - пита неразбиращ. - Не знам! - отговорил също неразбиращ другият. - И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.

Един ден козата тръгнала на пазар и поръчала на козлетата да не отварят на никого. Дошъл вълкът, почукал и казал с престорен глас: - Аз съм вашата майка, нося ви топла питка и масълце. Козлетата викнали: - Ти не си нашата майка! Нашата майка отиде да ни купи бира и кюфтета.

Една приказка по цигански: "Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал. Обачи, имало един добро фея, и той каза: - Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в г**ъ и ше баялдиса, за радос на родата. - Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата. - Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става. И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у г**о. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така. И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика: - Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката. - Кат са намери принц, тогава ше са збужда, де*б* и киликанзера истръпнал. - А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма? - Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин. И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си *б* мамата. *б*ло какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало. Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша: "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка. - Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре: - Ааа, давай първо да са цалувами! Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио. И принцесата вика: - Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. "*б*гомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така. И принца мисли, мисли и вика: - Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай. И така..."

Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: - 100 грама водка. - Нямаме, вчера свърши. - Тогава сто грама коняк. - И коняка свърши. - Една бира? - И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.

Щирлиц и радистът му стоят в кръчмата - пияни-заляни. Радистът казва: - Щирлиц, пред провал сме! Всеки момент Гестапо ще ни хване. Трябва спешно да се самоубием - да изпием отрова. Щирлиц обръща още една чаша шнапс на екс и казва: - А аз какво правя в момента?

Щирлиц се прибира в квартирата си. Събува се в антрето и изведнъж чува подозрителен шум откъм спалнята. Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и какво да види - простреляна, върху леглото лежи радистката... Щирлиц изтрива една мъжка сълза и си мисли: "Ще ви отмъстя, гадни фашисти!"