Вицове за адвокати и съдии

Адвокатът: - Позволявам си да припомня на уважаемия господин съдия, че човека, когото съди днес, преди два месеца спаси жена му от удавяне... Съдията: - Други престъпления?

- Тридесет години затвор? - извиква осъденият. - Но, господин съдия, аз съм на шейсет и осем години! - Съдът не иска от вас невъзможни неща. Изкарайте, колкото можете!

- Надявам се, казва съдията, - че свидетелят не е много уморен от разпита. - Какво говорите! - отговаря свидетелят. - След двайсет години брак това са дребни работи!

Съдия към обвиняемия: - Вие твърдите, че сте ударили този господин с халба по главата в невменяемо състояние? - Точно така, господин съдия. - А как ще докажете това? - Ами халбата беше пълна!

Адвокатът произнася пламенна реч в защита на красива млада жена: - Но, господин съдия, от къде тази нещастна жена е могла да знае, че нейният съпруг е чувствителен към арсеник?

Съдията съобщава на подсъдимия: - Заради тази повторна кражба сте осъден на шест години затвор! Доволен ли сте от присъдата? - Разбира се! Щях да бъда доволен и с по-малка! - отговаря осъденият.

След като изслушва пледоарията на защитата, съдията, малко смутен, отбелязва: - Ако съм разбрал всичко както трябва, не ми остава нищо друго, освен да причисля подсъдимия към светците...

Млад адвокат казва на своя клиент: - Това е моето първо дело и за мен е жизнено важно да ви спечеля оправдателна присъда. - Боя се, че за това има само един начин: да признаете, че именно вие сте ограбили бижутерския магазин.

Един съди приятеля си за това, че не му е върнал дълга от хиляда долара. Оня твърди, че е изплатил дълга си напълно. Няма достатъчно доказателства и съдът не стига до никакво определено решение. На улицата ищеца разгневено се обръща към другия: - Никога през живота си не съм виждал лъжец като теб! Как можеш да твърдиш, че си ми върнал парите, когато и двамата много добре знаем, че не съм ти давал на заем никакви пари!

В съда: - Свидетелят, знаете ли какво ви очаква при даване на лъжливи показания? - Да, обещаха ми лека кола.

- Подсъдими, как можахте да нанесете двайсет прободни рани с ножа право в сърцето? Това е невъзможно! - Искате ли да ви покажа?

Съдията пита свидетеля: - На какво разстояние се намирахте от местопроизшествието? - На 14 метра и 39 сантиметра. - Какво? Откъде знаете толкова точно? - Ами след катастрофата си отидох до нас, взех един метър, върнах се и го измерих. - Защо? - Защото знаех, че няма начин някой като вас да не ми зададе този идиотски въпрос.

- Подсъдимият, познавате ли човека, който вчера сте ударили с бутилка по главата? - Не, господин съдия. Не е този. Много добре си спомням, че онзи нямаше превръзка на главата.

Съд. Върви дело срещу млада жена, обвинена в убийство. Пред съдебните заседатели излиза нейният адвокат: - Господа съдебни заседатели... Погледнете тази жена, какви стойни крака, какви изумителни очи, какви нежни ръце, какви червени устни... Смятате ли, че такава жена е способна на убийство? Аз свърших... Прокурорът: - И аз свърших, но това още не е доказателство...

Провежда се следствие за пожар в операта. Единственият свидетел е някакъв продавач от будка за семки. Следователят: - Разкажете, какво видяхте? - Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената... - Това не е интересно за следвствието. Говорете по-конкретно. - Ами аз така и говоря. Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената... - Свидетелят! По-кратко! - Така и говоря, бе! Значи, затварям аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената, която виси на прозореца и какво мислите виждам? Операта гори!

Съдия пита обвиняем: - В какво сте обвинен? - Че съм напазарувал за Коледа по-рано, ваша светлост. - Но това не е престъпление! Колко рано е било, когато сте пазарували? - Преди магазинът да отвори.

- Обвиняеми, какво можете да добавите към защитата си? - Нищо, господин съдия! Всичките си пари вече ги дадох на адвоката.

- Защо сте си наели толкова млад адвокат? - Струва ми се, че процесът ще се проточи...

- Моля подсъдимият да каже дали се признава за виновен! - казва съдията. - Не мога да ви кажа, господине, защото още не съм изслушал показанията на свидетелите.

- Господин съдия! Възмутен съм от постъпката на обвиняемия! И то не толкова затова, че е откраднал, а защото е откраднал повече от мене...