Хората, които живеят най-щастливо

Проф. Ши провел проучване в което 98 студенти трябвало да попълнят два въпросника. След първият въпросник били помолени да изчакат 15 минути, докато им дадат втория.

Участниците можели да избират дали междувременно да предадат първия въпросник в пункт близо до дома им или в по-отдалечен офис, до който трябвало да вървят пеша. Какъвто и да бил изборът им, получавали награда – шоколад.

Две трети от младежите (68%) избрали мързеливия начин. Онези, които решили да се разходят обаче разказали, че се чувстват по-щастливи от лентяите по скала от едно до десет. Изводът на професора – заетостта поддържа доброто настроение. Според него правителствата трябва да обърнат внимание на тази тенденция.

„Правителствата могат на повишат нивото на щастие на безработните граждани, като ги ангажират например в строителството на мостове, които всъщност няма да служат за нищо“, предлага той. За отделния човек също има съвет: „Станете и свършете нещо. Каквото и да е. Дори и в действията ви да няма никакъв смисъл, ще се почувствате по-добре.“

Умствената дейност също явно помага. „Дълбокият размисъл и разсъжденията върху живота също се броят за дейност. Не е нужно да търчите наоколо – просто ангажирайте с нещо съзнанието си, независимо дали става въпрос за физическа или умствена задача.“

Какво е състоянието „поток“

Описаното в началото има име в психологията – поток (flow), понятие на Михай Чиксентмихай. Това е състоянието на пълна погълнатост от дейност, при което усещането за време изчезва, а вътрешният монолог замлъква.

Условията за него са три: задачата да е ясна, да има непосредствена обратна връзка, и трудността да съответства на уменията – достатъчно, за да не е скучно, но не толкова, че да тревожи.

Именно там изчезват отрицателните мисли – не защото са прогонени, а защото няма къде да се вместят.

Кое още отличава щастливите хора

Най-дългото изследване по темата – Харвардското проучване за развитието на възрастните, проследяващо хора близо осемдесет години – стига до един основен извод: качеството на близките отношения предсказва щастието и здравето в напреднала възраст по-добре от доходите, славата или дори холестерола.

Останалото, което изследванията отчитат последователно:

• Благодарност – редовното отбелязване на доброто, дори писмено.
• Даване – помагането на друг вдига настроението по-надеждно от харченето за себе си.
• Движение и сън.
• Цел – усещане, че това, което правите, води нанякъде.

За мързела

Склонността към пестене на енергия наистина е вградена – тя е била предимство в среда, в която храната е несигурна.

Тя обаче не се преодолява с воля, а с намаляване на съпротивлението: приготвени предварително дрехи за разходка, инструмент, оставен на видно място, книга до леглото. Действието тръгва по-лесно, когато първата стъпка е малка.