м., само ед. Разумно основание, право, довод, аргумент. Има резон.
прил. резонен, резонна, резонно, мн. резонни. Резонен въпрос.
м., само ед.
1. Спец. Способност на едно тяло да трепти и да звучи под влияние на друго тяло.
2. Спец. Способност да се усилват звуковите вълни, като се отразяват по определен начин.
3. Прен. Отзвук, отглас. Събитието получи резонанс и у нас.
мн. резонатори, (два) резонатора, м. Кухо тяло или система от плоскости, които резонират.
прил. резонаторен, резонаторна, резонаторно, мн. резонаторни.
резонираш, несв. и св. Давам резонанс; отеквам.
