Празници

Сретение Господне

Информация за празника на 2 февруари

Не пропускайте нашите публикации като се

На 2 февруари, четиридесет дни след раждането на Спасителя, Света Богородица донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога. Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък.

Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На Сретение /срещане/ Господне се възпоменава описаното от евангелист Лука с неповторим драматизъм и художествено майсторство посрещане на младенеца Исус Христос от престарелия праведник Симеон.

Според Мойсеевия закон всяко първородно дете от мъжки пол се посвещава на Бога. Определена била и цената за откупуване на новороденото. След навършване на 40 дни майката на детето принасяла агне в жертва на Бога. Света Богородица се подчинила на този закон. Донесла своя младенец в Йерусалимския храм. По това време в Йерусалим живеел благочестивият старец Симеон. От Светия дух му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от девица. Когато Света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал „Сега отпускаш твоя раб, владико!“. Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове.

Сретение Господне - 2 февруари
Сретение Господне – 2 февруари

Симеон с вяра очаквал идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа. Свещеното предание разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей II Филаделф натоварил с тази преводаческа задача. На Симеон се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял, като му обещал, че няма да умре, докато не види с очите си изпълнението на тия думи.

По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисуса. Той взел на ръце Младенеца и като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: „Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука. 2:25-35). Освен св. Симеон още и пророчица Анна познала в малкия Иисус обещания Месия. Анна, дъщеря Фануилова, овдовяла млада и се посветила на служение на Бога, като очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали спасението от Месията. Църквата причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение, а на майките свещениците четат определена молитва. Сретение Господне е наричан още Зимна Богородица или Вълча Богородица.

За празника в България преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч – Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Много хора го приемат като типично мъжки празник, дори на някои места го възприемаме като мъжки аналог на обичая Бабинден. Запознати твърдят, че Петльовден е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Подготовката за петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, и втори за петльовден. Петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче, „но която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят“; с кръвта, се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.

Рецепти от празничната трапеза за този ден: Зелник, Кравайчета, Тиганици, Пресни питки, Три вида гозби от петел: петел с ориз, петел с кисело зеле, петел с каша

Зелник Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200 г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.

Към брашното се добавя водата, солта, оцета и олиото. Омесва се тесто, от което се разточват 5 кори: три са еднакви, една е най-малка, а друга – най-голяма. Най-голямата се разстила на намазаната с олио тава, като краищата и висят отвън. В средата се поставя плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малката кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори и се поръсват с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира отгоре. Пече се в силна фурна.

Кравайчета Продукти: 500 г брашно, 150 мл прясно мляко или вода, 5 яйца, 10 г сол, сусам.

Брашното се пресява в дълбок съд и в средата му се прави кладенче, в което се слагат солта, яйцата и се сипва на малки порции слабо затопленото мляко или вода. Замесва се тесто, от което се оформят малки, кръгли, отворени от едната страна кравайчета. Отгоре се поръсват със сусам и сол и се пекат в умерена фурна.

Тиганици Продукти: 200 г брашно, 6 яйца, 150 мл олио, 100 г сирене, 100 г мед или захар.

Яйцата се разбиват добре и към тях се прибавят последователно настърганото сирене и брашното, така че да се получи каша. Мазнината се нагорещява и в нея с лъжица се пуска от кашата, като получените тиганици се пържат до златисто от двете страни. Изваждат се с вилица и се сервират със сирене или поръсени със захар (полети с мед).

Вижте още и ⤵️
Официални празници 2021
Именни дни
Именни дни през Февруари

Тагове

Свързани статии

Close