Един поет пишел стихове за планината, но никога не я бил посещавал и малко по малко губел музата си. Затова решил, че трябва да го направи.Един ден тръгнал да покорява връх Мусала и стигайки в Самоков седнал в първата кръчма, изял две кебапчета, мушнал три бири и си казал:- Е-е-е, т'ва планината е много хубаво нещо!Пътешественика тръгнал към върха и попитал първите срещнати хора накъде да върви. Те му отговорили и той тръгнал. Вървял, вървял, но се загубил, завалял сняг натрупало много и планинарят решил, че идва краят му. Не щеш ли, пред него се изпречила кафява... врата! Той се зарадвал много и почукал на нея. Отвътре отговорил детски глас:- Кой чука?- Детенце баща ти вътре ли е?- Няма го. Беше тук, но излезе.- А майка ти?- И тя беше тук, но излезе.- Добре де извикай тогава батко си или кака си! Трябва да има някои с теб!- И батко беше тук, но и той излезе. И кака беше, ама и тя излезе!- Е, добре де, ти самичко ли си вътре?- Е, с кой да съм в клозета, бе! Покажи друг виц
