Васильовден

Васильовден се отбелязва на 1 януари 2027 г.

Васильовден е 1 януари – и е един от най-натоварените с обреди дни в календара. На него се редуват четири различни неща: обредната трапеза, сурвакането, маскираните дружини и ладуването.

Именници

Васил, Васа, Василка, Василена, Весел, Веселина, Весела, Веселин, Веско, Весо, Вълкан, Вълко, Вълчо, Въло, Въльо, Вълчан, Въчо, Вълкана, Въла, Васил, Василена, Василия, Василка, Васо, Вася, Веса, Весела, Веселин, Веселина, Вълкадин, Вълкан, Вълкана, Вълко, Въльо, Вълю, Василий, Василен

Васильовден – св. Василий

Вечерта срещу празника

Цялата къща сяда около софрата, а върху нея е сложено всичко, което стопаните биха искали да имат през идната година.

Върху лемежа стопанката слага четири зърна тамян и обхожда с дима цялата софра – в кръг, отляво надясно.

След това тавата с паницата се обръща три пъти. Вътре са скрити предварително наречените „късмети“ – пъпки от дрян, всяка за имот или за добруване, и непременно една сребърна пара. После всеки разчупва набързо своята част, за да разбере какво го чака.

Втората коледна вечеря

Това е втората от трите коледни вечери – тази срещу Нова година. За разлика от постната на Бъдни вечер, тук всичко е блажно. На масата има пита, свинска глава и баница.

Върху питата няма шарки и тя стига до масата, докато е още гореща. След като най-възрастният прекади трапезата, той я вдига високо, разчупва я и подава на всекиго по парче – по ред на възрастта.

Баницата е с късмети. Завърта се три пъти и всеки взема онова парче, което е спряло пред него. Останалото от нея се пази „за Богородица“.

Неженените отчупват първата хапка от парчето си и я пъхат под възглавницата. Който им се яви на сън, той ще им е съдбата.

Свинската глава е второто ястие. Само тук през цялата година свинското се принася и се прекадява; никъде другаде в календара това не се случва.

Когато вечерята свърши, трохите се обират от масата и отиват в огъня, а докато горят, се нарича:

„Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн…“

Кой е св. Василий

Зад народния празник стои св. Василий Велики – архиепископ на Кесария Кападокийска през IV век, един от тримата светители, които църквата поставя най-високо.

Известен е с две неща: с богословието си и с това, че раздава цялото си наследство на бедните по време на глад. Основава и болница за бедни в Кесария, наричана по-късно Василиада – едно от първите заведения от този род изобщо.

Именно на него е кръстена и Василиевата литургия, която се служи десет пъти в годината, а една от тези служби е точно на 1 януари.

Народният календар обаче почти не се занимава с всичко това. За него денят е начало на годината – и обредите му са за плодородие, а не за светеца.

Гаданията

Тази вечер се гадае какво носи новата година. Гадае се пред огъня или направо на трапезата.

По орехите – здрави и едри ядки значат здраве за домашните.

По кихането – кихне ли някой на масата, знакът е добър и нему се обрича първото животно, което се роди в двора.

По дряновите пъпки – хвърлят ги в жарта; чиято се пръсне и отскочи, той ще изкара годината здрав и лек в движенията.

По лука и солта – в някои села вземат прекадена глава кромид, нарязват я на дванадесет колелца и наричат всяко на един месец. Слагат по щипка сол върху всяко и оставят до сутринта. Разтопила ли се е солта – месецът ще е дъждовен; останала ли е суха – ясен и без валежи.

При раздигането на софрата се отделят настрана няколко неща: свещта, ако не е догоряла, орехите, необеленото жито и палешникът заедно с пепелта, останала от бъднивечерската трапеза.

Сурвакането

Втората част тръгва щом се развидели.

Сурвакат само момчета, най-често до десетата-дванадесетата си година. Събират се на групи и обикалят близки и съседи, като тръгват от собствената си къща. Всяко има торбичка и, разбира се, сурвачка.

С пръчката се потупва поред всеки в къщата, като се тръгва от най-стария, и се честити:

„Сурва, сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо-здраво догодина,
Догодина, до амина.“

👉 Още сурвакарски стихчета.

Тези думи не се пеят – изричат се. По някои места към тях се прибавя и песен. Даряват ги навсякъде – с кравайчета, плодове, орехи, сланина.

Сурвачката като символ

Народната представа вижда в сурвачката образ на световното дърво, а в самите сурвакари – посредници между световете, които предопределят плодородието за идната година.

Изработват се два вида. Дяланите биват „булки“ или „перашки“. Витите излизат от клонати дрянови пръчки, а по тях се навързва каквото има – вълна в различни цветове, пуканки и ошав, люто чушле, семки, стафида, цветна хартийка.

Народната терминология ги нарича „писани“, „шарени“, „пъстрени“, „сторени“, „китени“ – но между самите названия не се прави строга разлика.

Джамалото

След сурвакарите, някъде по икиндия, тръгват маскирани младежи с „камила“ или „джамало“. Поздравяват стопаните за здраве и за добър приплод, а джамаларят благославя:

„Дето стъпи джамалото,
радост и берекет да има!
Както ми е здрав топуза,
тъй да са здрави хората!
Както са рои пчелата,
тъй да са плодят децата!“

Накрая „джамалото“ издъхва наужким – с него си отива и лошото от къщата – и пак оживява, както оживява и природата напролет.

Срещу представлението – словесна и подражателна магия за берекет – дружината си тръгва с храна, с пари и с почерпка.

Обичаят е жив и извън България. В Таврия – Запорожка област в Украйна – на Стара Нова година, както местните българи наричат деня, младежите тръгват по домовете дълго след полунощ – едни маскирани, други просто с начернени лица. Обикалят и докосват всичко живо – докосването е онова, което носи здравето и берекета.

Вижте още и ⤵️
Пожелания за Васильовден
Гадания на Васильовден
Поверия за Васильовден
Васильовден – трапеза и традиции

Още пожелания изберете тук ⤵️
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж

Често задавани въпроси за Васильовден