Ел или Ил (сила). Едно от имената на Господ, употребено в Библейската поезия - Бит. 33:20. То много пъти се съдържа в собствени имена, като във Ветил, Даниил, Илия, и др. Елои, както и Илий значи, Боже мой.
Обозначава благовония клей на едно дърво, което расте близо до Персийския залив. Той е прозрачен и горчив на вкус, много благоуханен когато гори. Но веществото наречено с това име, каквото и да е било, се споменава заедно със злато и със скъпоценни камъни. Понеже един клей не е толкова значителен дар на природата, за да заслужава да се споменава заедно със златото, или за да може да придаде на Евилатската земя особена знаменитост - Бит. 2:12; за това мнението на еврейските писатели не трябва да се отхвърля, защото тука трябва да се разбира бисери, от които големи количества се срещат по бреговете на Персийския залив в Индия, и които могат да се сравняват с манна, както в Чис. 11:7.
Еврейското му име значи милост, а гръцкото нежност, поради нежността, която показва към родителите си, които той не оставя, но ги храни и брани в старостта им. Знае се, че щъркели са загивали в усилията си, да избавят от пламъците малките си рожби. В Ер. 8:7, се загатва за непогрешимият инстинкт на щъркелът, като прелетна птица, и високото му хвърчене: "Даже щъркелът по небето знае определените си времена". Мойсей го причислява към нечистите птици - Лев. 11:19; Вт. 14:18. Псалмопевецът казва: "Елхите са жилище на щъркът" - Пс. 104:17. В Европа, тази птица вие гнездата си по високи кули или развалини, по покривите и комините на къщите, но в Палестина, понеже къщните покриви са плоски, тя прави гнездата си по високите дървета.
Клюнът и краката на щъркелът, са дълги и червени. Храни се с полски мишки, гущери, змии, жаби и насекоми. Перушината му навсякъде е бяла, освен по краищата на крилете и бедрата му; той не снася повече от четири яйца. Щъркелите, тръгват за южните, топли страни през август, за да презимуват, и се завръщат в у нас през пролетта. Още някои хора в Европа и Азия, ги държат на голяма почит.
Древните изследователи са единодушни, че Марко, който не е апостол, е написал евангелието си по желание на ап. Петър, и с негова помощ. Според едно предание от същите, това евангелие е написано в Рим, и разпространено след смъртта на Петър и Павел. Марко е писал главно за езичниците, както се вижда от разясненията му на Юдейските обичаи например. Той описва Исус Христос като силен на дело и на слово. Марко е истински евангелски историк, разказва събитията много живо, просто и точно.
За Лука се казва, че написал евангелието си под ръководството на ап. Павел, когото той придружавал в много пътувания. По широкия си мироглед, Лука прилича на ап. Павел, и в неговото евангелие Христос е преставен като съчувствителен Приятел на грешниците, и като Спасител на света. Това евангелие е отправено към Теофил (гръцки или римски благородник), живял около 63г. след Р.Х.
Всички древни изследователи приемат, че това евангелие е написано последно. Според някои от тях, то датира от първата година на император Нерва, 96г. след Р.Х, когато вече Йоан е старец на около седемдесет години. В Йоановото евангелие Христос е представен като божествен и богоопределен Избавител, въплътения Син Божий. По съдържанието си това евангелие е повече духовно, отколкото историческо. То пропуска много събития, отбелязани от другите евангелисти, и съдържа много повече учения за възраждането на душата чрез Христа, за съединението и с Него, за възкресението и, и за благотворното въздействие на Святия Дух. Духът на онзи от учениците, "когото обичаше Исус", присъства в това драгоценно евангелие. Евангелските учения, изложени в евангелието на Йоан, са предназначени да опровергаят някои еретични учения по онова време, но те са не по-малко подходящи да служат за назидание на Христовата църква по всяко време.
Думата евангелие значи благовестие; то е откровението, което Бог е благоволил да изяви чрез Спасителя Исус Христос, на грешното човечество, за спасението му. Св. Писание говори за "евангелие на царството" - Мт. 24:14, за "евангелие на Божията благодат" - Д.А 20:24, за "безсмъртие чрез евангелието" - 1Тим. 1:11, за "вечно благовестие" - Отк. 14:6. Наистина Христовото благовестие е достойно за най-благородните титли, които могат да му се дадат. Исус Христос е прогласил спасителното Си благовестие чрез учението, живота, смъртта, възкресението и възнесението Си.
Евангелието се състои от книгите на Новия Завет, в които са описани живота, деянията и учението на Исус Христос, защото тези книги съдържат най-благата вест, която някога е достигала до човечеството. Евангелските книги, които Църквата счита за канонични, са евангелията според Матей, Марко, Лука и Йоан. Тези евангелия винаги са били общоприети. Към тях са се отнасяли като към вярна основа в евангелската история, и приятелите, и неприятелите на християнството. Никой от писателите, които са защитавали или нападали досега християнството, не приема за истинско или верно друго евангелие, въпреки че са съществували много такива, които са претендирали, че описват живота и деянията на Христос. Някои от неканоничните евангелия са запазени до днес. Те съдържат много грешки и неверни повествования, но пак са полезни в някои отношения.
Някои писатели изказват мнение, че евангелистите преписвали книгите си един от друг, или от някое по-старо и по-пълно евангелие. Не знаем дали Марко, Лука и Йоан, са имали пред себе си евангелието на Матей, когато са писали своите евангелия, но знаем, че те са говорили "движени от Святия Дух" - 2Пет. 1:21.
Детеводител - Гал. 3:24,25. Служител, който се е грижел за децата, учил ги е на първоначални познания, и когато са достигали нужната възраст, ги е водил на училище. Така и законът е бил детеводител на евреите, бдял е над младенчеството на людете, и най-вече чрез предобразите и пророчествата ги е упътвал към Христа.
Хълм в югоизточната част на Езраелското поле. От двете страни на Гелвуе имало по една долина, която свързвала полето с Йорданската долина. Долината на североизток от Гелвуе е същия Езраел, а долината в югозападната част дели Гелвуе от Самарянските хълмове. В източната част на Гелвуе се намирал град Гелвуе, от който хълма Гелвуе е получил името си. Този град сега се нарича Джелбон. Близо до онова място Саул и Йонатан били убити от филистимците - 1Цар. 28:4, 31гл. Сега то е пусто и ненаселено - 2Цар. 1:6,21.
Цялата земя - 1Цар. 2:8. Някъде вселена означава страна, особено Римската Империя, или Юдея и околността и - Лк. 2:1, 4:5; Д.А. 11:28.
Вероятно Арбела, сега Ирбид. Едно място с това име се е намирало на 25 мили на югоизток от Галилейското езеро. Друго едно е имало в Галилея, близо до Магдала. Тук е имало няколко големи, и почти недостъпни укрепени пещери, по стръмнините му - Ос. 10:14.
Художник, надарен от Бога с особен талант, за да построи и украси скинията - Из. 31:2; 35:30.
I. Меолатянин от Симеоновото племе; баща на Адриил, който се оженил за Мерава (дъщеря на Саул) - 1Цар. 18:19; 2Цар. 21:8.
II. Възрастен и богат галаадец, приятел на Давид когато Давид бил на заточение, по време на въстанието на Авесалом. Той изпратил щедро храна, легла и други неща за войниците на царя - 2Цар. 17:27; 19:32. При завръщането на Давид, Верзелай го придружил до Йордан, но се отказал да отиде до Ерусалим поради напредналата си възраст, и да приеме почестите, които царят имал намерение да му поднесе. В предсмъртния си час, Давид заръчал на Соломон да покаже милост към потомството на Верзелай, и да го приеме като член на царското семейство - 3Цар. 2:7.
III. Свещеник, който се оженил за дъщерята на гореспоменатия - Езд. 2:61; Неем. 7:63.
На еврейски "син на Велиал", се отнася за някой зъл и недостоен човек. Един, който е решил да не се подчинява на никой, бунтар, непокорен и необуздаем човек - Съд. 19:22; 1Цар. 2:12. В Новия Завет, с Велиал се обозначава силата на злото, или господаря на злото Сатана - 2Кор. 6:15.
Град в Египет, вероятно близо до днешния Суез. Местоположението му не е известно. Израилтяните разположили стан "срещу" и "пред" Веелсефон, преди да преминат през Червено море - Из. 14:2, 33:7.
"Началник на бесовете" - Мт. 12:24. Това име произлиза от Ваал-зевув (езически бог почитан от акаронците), чието име значи Господ на мухите. Работата му била да покровителствува своите поклонници от мъчението на комарите и на мухите, с които тази страна била изпълнена - 4Цар. 1:2,3,16. Веелзевул вероятно значи бог на сметта. Изглежда, че евреите са наричали с това име Сатана, понеже той е виновник за всичките скверности и гнусотии на идолопоклонството.
Етиопянин, един от скопците на Седекия, който спаси пророк Еремия от гладна смърт, когато умирал в една яма, и затова бил помилван от Навузардан, когато бил превзет Ерусалим - Ер. 38:7-13; 39:15-18. "Помни Господ тези, които са негови".
Човек, който известява благи вести с проповед или писмено. Благовестителите от първите векове на Християнството не са принадлежали към особени църкви, но са проповядвали навсякъде, където Св. Дух ги е завеждал - Еф. 4:11. Филип е бил благовестител - Д.А. 21:8. Тимотей приел увещанието "извърши делото на благовестител"- 2Тим. 4:5. Ние наричаме Матей, Марк, Лука и Йоан "евангелисти", защото те са авторите на четирите евангелия, които съобщават на целия свят благата вест за вечно спасение.
За употребата на тази дума в 1Кор. 11:10, виж Було.
Гилонец. Отначало един от най-искрените и близки приятели на Давид, но по време на въстанието на Авесалом, той взел неговата страна и станал един от най-големите неприятели на Давид. Когато бил унизен за това, че Авесалом не послушал мъдрия му съвет и когато видял края на въстанието, той се обесил - 2Цар. 15:12, 17гл.; Пс. 55:12:14. Ахитофел явно е бил дядо на Витсавее - 2Цар. 23:34, сравнено с 2Цар. 11:3.
I. Син на Ахитов и брат на Ахия, когото той наследил в първосвещенството. Обаче някои предполагат, че и двете имена принадлежали на едно и също лице. По времето на неговото свещенство скинията се намирала в Ноб, където Ахимелех живеел с много свещеници. Тук той приел Давид когато бягал от Саул и му дал хлябовете и меча на Голиат. Когато Саул разбрал това от Доик - едомецът, си помислил, че това е предателство. Чрез ръката на този идолопоклоннически и злобен странник, той умъртвил Ахимелех и 85 други свещеници на Йеова - 1Цар 22гл., едно престъпление, което било достатъчно, за да изгуби престола си и Божията милост.
II. Наречен и Авимелех - 1Лет. 18:16, вероятно също както и Авиатър - 1Лет. 24:3,6,31.
Син на Ирод Велики от жена му Малтака, която била Самарянка. Той е възпитан с брат си Антипа в Рим и след смъртта на баща си е назначен за областен началник или четверовластник над Юдея, Идумея и Самария, без градовете Газа, Гадара и Хипо, затова се казва за него, че е царувал - Мт. 2:22. В този стих се подразбира, че е наследил злата същност на баща си. Историята ни казва, че като използва властта си за 10 години да безчинства, той е обвинен пред императора заради жестокостите си, и е заточен във Виен - град при река Рона в Галилея, където по-късно умира.
Тази дума е употребена само два пъти в Библията - 1Сол. 4:16 и Юда 9ст. В последния стих, тя се отдава на Михаил, който в Данаил - Дан. 10:13,21; 12:1, се казва, че е имал особена грижа към Еврейския народ и в Откровение - Отк. 12:7-9, като предводител на ангелска войска. Чинът и службата, които се отдават на Михаил са превъзнесени до такава степен, че мнозина мислят, че под това име трябва да се разбира Месия.
Първообразната дума и на еврейски и на гръцки, означава вестител - Мт. 11:10, и др. Тя се употребява, за да обозначи един обикновен вестител, за свещеници - Екл. 5:6, и даже за неодушевени предмети - Пс. 78:49, 104:4; 2Кор. 12:7. Под общият смисъл на вестител, думата ангел се употребява и за Христос, като велик Ангел или Вестител на завета - Мал. 3:1, и за служителите на евангелието му, надзирателите или ангелите на църквите - Отк. 2:1,8,12, и др. Най-добрите тълкуватели мислят, че думата "ангели" в 1Кор.11:10 значи святи ангели, които присъствували в един особен смисъл в Християнските събрания, и от почитание към тях прилично било жените да имат на главите си белег на власт (покривало като знак за това, че са подчинени на една по-висока власт). ***Було***.
Но по принцип в Библията думата ангел се употребява за един род разумни същества, от един по-висок ранг от човека, които стоят около Божеството, и които той употребява като свои вестители или служители в управлението на света, и за благосъстоянието както на отделните хора, така също и на цялото човечество - Мт. 1:20, 22:30.
Те се безтелесни духове - Д.А. 7:30, и др., или имат духовни тела; нямат телесен състав както нашия, и не се различават по пол (мъжки или женски) - Мт. 22:30. Те са създадени без съмнение много преди този свят да е бил направен - Йов 38:7. Библията ги представя като безбройни - Дан. 7:10; Мт. 26:53; Лк. 2:13; Евр. 12:22,23, както и забележителни по сила и мощ - Пс. 103:20; 2Пет. 2:11; Отк. 5:2, 18:21, 19:17, и по деятелност - Съд. 13:20; Ис. 6:2-6; Дан. 9:21-23; Мт.13:49, 26:53; Д.А. 27:23; Отк. 8:13. Имат различни рангове - Ис. 6:2-6, Ез. 10:1; Кол. 1:16; Отк. 12:7. Тяхното име показва служението им в грижите в провидението на Бога за човеците, и Библията изобилства с истории, в които те видимо са участвали. В тази своя служба те действат като прости инструменти на Бога и изпълнители на заповедите Му - Пс. 91:11, 103:20; Евр. 1:14. Ние не трябва да се надяваме на тях, да им се покланяме или да им се молим - Отк. 19:10, 22:8,9. Въпреки, че нямаме основание да смятаме въз основа на Св. Писание, че всеки човек има свой личен ангел хранител, то учи много ясно, че ангелите служат на всеки истински християнин - Мт. 18:10; Лк. 16:22; Евр. 1:14; те се грижат много за спасението на хората - Лк. 2:10-12; 15:7,10; 1Пет. 1:12, и ще участват заедно със светиите в вечното небесното блаженство - Евр. 12:22.
Онези ангели, "които не опазиха своето достойнство" - Юда 6ст., паднали в грях и се повдигнали против Бога, се наричат ангели на Сатана или на Дявола - Мт. 25:41; Отк. 12:9. Те са представени като такива, които са "хвърлени в преизподнята и вардени за съд" - 2Пет. 2:4. ***също*** Съборище и Архангел.
На някои места в Стария Завет под названието Ангел Господен можем да разбираме, че става дума за Христос, който същевременно е и вестител от Отца и Бог. ***Бит***. 16:7-13, 22:11-18, 31:11-13, 32:24-30; Из. 3:2-6,14, 23:20; Съд. 2гл., 13:16-22; Д.А. 7:30-38. Така Христос се явява като същия Бог и представител на Отца, както в Стария, така и в Новия Завет. ***и*** Ис. 63:9.
Малка нива на юг от Ерусалим, която свещениците купили с тридесетте сребърника, които били взети от Юда като заплата за кръвта на нашия Спасител - Мт. 27:8; Д.А. 1:19. Като преценили, че не е законно да употребят това сребро за свети цели, понеже било цена на кръв, купили с него едно място наречено грънчарева нива за погребването на странници. В Деяния 1:18 се казва, че Юда е купил нивата, понеже тя била купена с негово сребро. Според преданието, тази нива се е намирала върху стръмната страна на хълма наречен Зъл съвет, който е надвесен над долината Еном от юг. Изглежда, че от времето на кръстоносците се е употребявала като гробница за поклонници. Сега не се употребява вече за погребване.
Тази дума се среща само в надписът на 22ри Псалом. Някои я смятат за название на един вид свирка, но повечето тълкуватели я считат за заглавие на една песен по мелодията, на която се е пял Псалома.
I. Син на Асирийския цар Сенахирим - Ис. 37:38; 4Цар. 19:37, който като се върнал в Ниневия след злочестия си поход срещу Езекия, е убит от двамата си сина Адрамелех и Сарасар, които се страхували според едно еврейско предание да не бъдат принесени в жертва на идола му Нисрох. Тогава те избягали в планините на Армения (Араратската земя).
II. Един от боговете, на които се покланяли жителите на Сефаруим, които се заселили в Самария в мястото на онези израилтяни, преместени отвъд Ефрат. Те карали децата си да минават през огън в чест на този лъжлив бог и на друг един наречен Анамелех - 4Цар. 17:31. Някои смятат, че Адрамелех е представял слънцето, а Анамелех месеца.
Авел-меола или Авелмеола. Исахаров град, близо до Йордан, десет мили на юг от Ветсан. Близо до него Гедеон поразил мадиамците - Съд. 7:22. Там се родил Елисей - 3Цар. 19:16.
Намирало се в Моавското поле, на изток от Йордан, и близо до планината Фегор. Това било едно от последните места, където евреите разположили стан преди смъртта на Мойсей - Чис. 33:49, наричано и Ситим - И.Н. 2:1. Тук израилтяните паднали в примките на моавските и мадиамските жени, и започнали да служат на Ваалфегор, вследствие на което 24 000 от тях измрели от чума - Чис. 25гл.
Наречен така от седемдневното ридание на Йосиф и на неговите другари, когато носели тялото на Яков от Египет, за да го погребат - Бит. 50:10,11. Авел - мисраим е разположен в Ерихонското поле, между Ерихон и Йордан.
Авел-меола или Авелмеола. Исахаров град, близо до Йордан, десет мили на юг от Ветсан. Близо до него Гедеон поразил мадиамците - Съд. 7:22. Там се родил Елисей - 3Цар. 19:16.
