Библейски речник - Вяра в библейския речник

Значение на думата Вяра в библейския речник


Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е възприемането от ума, на истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Святия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра - Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10.
Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата - 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса - Евр. 11гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.


Sending
Оценка
5 (2 гласа)
Back to top button
Close
Close

Блокиране на рекламите

Моля подкрепете ни като изключите блокирането на рекламите